Единайсет и двайсет и пет.
Шарлът Вилие отново зави портала с тежката кадифена покривка.
Първо работата. Целостта се бе разминала с катастрофата. В тази катастрофа се състоеше и нейната възможност. Орденът беше обединен и силен. Едва ли имаше по-подходящо време да заяви властта си. Ибрим Ходж Керим знаеше прекалено много. С времето щеше да го неутрализира. А Еверет Синг сега беше преследван враг из всички Познати светове. Имаше много за вършене и възможности, от които бързо трябваше да се възползва. Тази вечер щеше да се върне на Земя 3. След чая на Бейнс. Следващия път щеше да го накара да приготви рецептата от кафене „Русата мечка“. Кулинарията на Земя 7 беше наистина изключителна.
— Ще те върна — каза Шарлът Вилие на правоъгълника от дебела тъкан. — Обещавам.
Светлина!
Светлина: навсякъде около него, която го обгръщаше, струеше през него толкова силно и толкова дълго, че усещаше как избелва органите в тялото му. Вграден в светлината. Сам светлина.
Първичната светлина, която сияе между вселените. От колко време беше тук? Безсмислен въпрос. Тук не съществуваше време и пространство. Намираше се навсякъде, намираше се никъде; беше всичко и нищо.
А после светлината се натроши като прозорец от бомбена експлозия и тъмнината нахлу. Пропадна в мрак. И мракът беше добро. Огромен, мек и безкраен.
На това прилича смъртта, помисли си той.
Жив ли е?
Така че не беше мъртъв.
Жизнените показатели са добри, първи министър. Разбира се, няма гаранции, че вътре има каквото и да е.
Чувам ви! Опитвам да ви проговоря! Опитвам се да кажа нещо, чуйте ме, чуйте ме, можете ли да ме чуете?
Колко време е бил вътре?
Технически в състояние на Планк не съществуват нито време, нито пространство. Не в това е въпросът.
Заради мен, моля ви, професоре. Не съм учен.
Девет дни след слънцестоене. Дори не бяхме сигурни какво е. Определено не очаквахме човек. Разполагахме само със слаб резонанс. Прихванахме го и извлякохме модела. Досега работихме по оплитането му с нашата вселена.
Модела… И той идва от?
Друга вселена.
Друга вселена. Как да ви опиша какъв хлад ме лъхва от тези думи? Един момент. Видях устните му да помръдват.
— Чувам ви.
Сестра, промийте му очите.
— Кои сте вие?
Мека, сладка мокрота, която попиваше очите му, отмиваше втвърдените люспи и корички.
Аз съм Първи министър Есва Дариензис от Обединените острови. Намирате се в болницата.
Той отвори очи. Извика: истинска, реална светлина. Премигна болезнената светлина. Флуоресцентна тръба на тавана и лица, които гледаха надолу към него, мъж в костюм с висока яка, добре облечена жена, жена в бяла качулка. Отвъд светлината: друга светлина, голям прозорец. Той се изправи с мъка на лакти, привлечен от светлината от света извън света. Кули, безкрайни небостъргачи, върхове и блещукащо стъкло; инверсионни следи от самолети, панделки от високи облаци, арки от светлина, които се движеха през високо, синьо небе.
— Къде съм?
Намирате се на Земята.
— Земята? Земята? Тогава какво е онова?
Той вдигна ръка и посочи. Отвъд градския хоризонт, отвъд самолетите, облаците и дори тези по-високи, мистериозно движещи се светлини, имаше друг син свят, увиснал в небето, толкова огромен, че не можеше да го закрие с длан. Свят от морета и зелени гори, кафяви пустини, бял пясък, накъдрени облаци.
Внимателно, внимателно.
Изпаднали сте в шок.
Сега сте в безопасност.
Внимателно, внимателно.
Името ви…
Помните ли името си?
— Името ми — каза той, все така вторачен в другия свят в небето — е Теджендра Синг.
Речник на езика палари
Аламо: падам си по него/нея.
Амрия: клетва, обещания или ограничение, които не могат да бъдат нарушени (от ромски).
Лелинеля: слушам, чувам.
Лели нели: уши.
Тупалки: сбиване.
Бижу: малко/дребно (означава „скъпоценност“ на френски).
Благост; благувам: услуга; събирам/прося за услуга/взимам, без да плащам.
Бона: хубаво.
Бонару: чудесно, отлично.
Буваре: питие (от остарялата италианска bevere или от лингва франка bevire).