— Снижете ни, мис Сикссмит — каза капитан Анастейзия. Стоеше пред големия прозорец с ръце зад гърба, широко стъпили крака, поглед напред: обичайната ѝ командна стойка. Тази стойка казваше: Аз съм Господар и Командир на въздушен кораб.
Сен посегна към руля и се отдръпна като попарена. Отново видя развалините на Феърчайлд, както го беше виждала в толкова много пропадащи, изпълнени с викове свои кошмари. Видя как корабът на родителите ѝ се превърта отново и отново през чудовищната буря край Азорите; а гръмоотводният му масив е разгърнат като платна — едно горе и едно долу. Видя как мълнията го поразява. Видя убийствената дъга. Как корабът пламва и започва да гори.
Сега го видя отново. Видя как всичко свършва с пожар. Не можеше да причини нещо подобно на кораба. Но ако не го направеше…
— Мис Сикссмит! Разполагаме с шест минути, преди новата да ни връхлети!
И в двата случая щеше да приключи с пожар. Сен проплака. Еверет говореше за избора между две злини. Всички злини от всички светове сега бяха тук, на върховете на пръстите ѝ. Но двете пресичащи се дъги от ярка синя светлина препълваха очите и ума ѝ.
— Сен! Не ме принуждавай да ти отнемам управлението!
Не можеше да докосне руля за управление. Корабът щеше да изпищи пред предателството ѝ, ако го докоснеше.
— Сен! Чуй ме! Феърчайлд… аз го пилотирах. Никога не го забравяй. Аз бях пилотът и аз вкарах кораба в бурята. И аз допуснах грешка. Сен, аз пратих онзи кораб на сигурна смърт. Не мога да го понеса. И не мога да го направя. Ти можеш. Само ти можеш да го направиш. Ти си по-добрият пилот от мен. Само ти можеш да спасиш Евърнес.
— Не! — извика Сен и улови руля.
Бавно… много бавно… толкова бавно, че сякаш почти не се движеха… Евърнес запълзя с помощта на последния шепот от енергийни резерви в акумулаторите си.
Проваляше се. Гореше от болки. Болеше твърде силно. Всеки негов мускул гореше, потопен във втечнени мълнии. Дърпай, дърпай, дърпай. Това колело никога ли нямаше да стигне крайния си предел?
— Хайде, мистър Синг! — извика Макхинлит.
С последните си сили Еверет дръпна и завъртя колелото. Появи се миг на съпротивление, когато вече се опасяваше, че мускулите му ще откажат, а после колелото щракна на мястото си. Макхинлит също застопори своето.
— Масивът е разгърнат. А сега да скарпираме. Не ти трябва да бъдеш тук, когато ни удари мълния.
— Правил ли си го преди? — попита Еверет.
— Не. Но имам много богато въображение. Семейна черта при всички Макхинлит. Когато сте готов, мистър Синг. Няма за къде да бързаме.
Еверет покри последните метри от таванското пространство на четири крака, с изкривено от болки тяло. Изправи се мъчително. Стъпалата се спускаха надолу и надолу, във вечността, между издутите газови клетки.
— Божичко.
— О, хайде де, млад си, здрав си — каза Макхинлит.
Той мина покрай Еверет и пое препускащо по стъпалата. Часовникът на Еверет сигнализира. Още две минути по-близо до Слънцеизбухването.
— Мощността е петнайсет процента, мамо.
— Дръж ни по курса.
Сен удържаше Евърнес право към мястото, където двете дъги се пресичаха. Големият прозорец беше като стена от кипящо електричество. Силуетът на капитан Анастейзия се очертаваше на фона на полуделите мълнии, черно върху синьо.
Евърнес се разтърси. Сен обра височинните контроли. Въздушното ѝ моджо се бе завърнало; вродената дарба на ветровиците да усещат ветровете, да мислят в три измерения, да разчитат атмосферните показатели. Тя бръкна под куртката си и докосна очертанията на картите таро „Евърнес“. Измъкна най-горната и надникна.
Императрицата на слънцето.
Сен подхвърли картата през мостика. Друга изтеглена карта: самотно дърво в границите на кръгла ограда на върха на хълм. Самотно дърво на хълма. Какво пазеше стената — дървото в безопасност от света или света в безопасност от дървото? Хора, събития и обстоятелства могат да се променят в миг и пак да си бъдат същите.
Говореха ли ѝ отново картите, или виденията и уменията, които Джиджу бяха сложили в главата ѝ, замъгляваха способността ѝ да разчита колодата? Или картите таро „Евърнес“ казваха, че понякога всичко, което оракулът може да ти каже, е напълно очевидното. Спаси кораба, Сен Сикссмит.
— Гръмоотводният масив е оперативен. — Гласът на Макхинлит, изникнал неочаквано до нея.
Еверет се плъзна зад станцията си до Сен. Кимна, хвърли ѝ възможно най-кратката, сладка, болезнена усмивка. След което насочи цялото си внимание към своите комптатори.