Древната кралица отвърна на усмивката й.
– Не мисля, че си подходящ танцов партньор точно в момента. Магията ти е почти изразходена. Да не вярващ, че съм тук само защото Лоркан ме призова? Кой според теб подшушна на Морат, че си тук? Естествено, глупаците не се досетиха, че когато пропилееш всичките си сили по техните армии, аз ще те чакам. Гасенето на пожарите, които заповядах на армадата ми да запали по брега на Ейлве, те изтощи достатъчно. А Лоркан значително ме улесни, като ми издаде точното ти местонахождение и ми спести усилието да те издирвам сама.
Капан. Огромен, дяволски капан. Предвиден да изцежда силите на Елин ден след ден – седмица след седмица. Тя обаче вдигна вежди.
– Довела си цяла армада само за да запалиш няколко пожара?
– Доведох цяла армада, за да проверя дали ще отвърнеш подобаващо на удара. И очевидно точно това е сторил принц Роуан.
В сърцето на Елида изплува надежда. Но тогава Майев добави:
– Армадата беше просто допълнителна мярка. В случай че илкените не успееха да изтощят енергията ти изцяло. Сметнах, че няколкостотин кораба ще са добри подпалки, докато аз дойда.
Беше жертвала собствения си флот – или поне част от него, за да се докопа до целта си. Същинска лудост. Кралицата беше напълно умопомрачена.
– Направете нещо – изсъска Елида към Лоркан, към Манон. – Направете нещо.
Никой от двамата не откликна.
Пламъците, лумнали около пръстите на Елин, вече обгръщаха цялата й ръка, плъзваха нагоре към рамото й. Тя каза на древната кралица:
– Много си се разприказвала.
Майев надникна към стража си и той издърпа Елида назад, без да откъсва меча си от гърлото й.
Елин се озъби на Манон.
– Отдръпни се!
Вещицата пристъпи назад, но очите й останаха върху стража, държащ Елида, и тя поглъщаше всяка подробност от действията му.
– Нали не се надяваш на победа? – подхвърли Майев, сякаш започваха игра на карти.
– Поне ще се позабавляваме до края – изчурулика Елин в отговор, вече обгърната в огън от глава до пети.
– О, нямам намерение да те убивам – измърка Майев. После и двете избухнаха.
Червенозлатист пламък изригна от Елин – посрещна го стена от мрак.
Сблъсъкът разтърси света.
Дори Манон падна по задник.
Лоркан обаче не чакаше.
Воинът над Елин окъпа косата й с кръв, когато Лоркан преряза гърлото му.
Двамата стражи зад него умряха един след друг с брадва в лицето Елида подскочи и без да обръща внимание на болката в крака си, хукна към Манон, водена от чист, сляп инстинкт – Лоркан обаче сграбчи яката на туниката й.
– Глупачка – озъби й се той, докато тя се мяташе в хватката му.
– Дръж момичето – заповяда тихо Майев, без дори да надникне към тях. – Не си и помисляй да избягаш с нея.
Той се закова на място, стисвайки я още по-силно.
Майев и Елин нападнаха отново.
Светлина и мрак.
Пясък се засвлича по дюните, а морската вода се разлюля.
Чак сега Майев се осмеляваше да нападне Елин.
Защото с пълната й огнена мощ...
Елин бе способна да я надвие.
Но в този миг, с изчерпани сили...
– Моля те – прошепна Елида на Лоркан.
Той обаче я държеше здраво, поробен от заповедта на Майев, наблюдавайки с еднаква бдителност сблъсъка на кралиците и свитата от елфи, които не смееха да го доближат, след като видяха какво причини на братята им.
– Бягай – пророни Лоркан в ухото й. – Ако ти е мил животът, бягай, Елида. Избутай ме, заобиколи някак повелята й. Блъсни ме и бягай.
За нищо на света. Предпочиташе да умре, вместо да избяга като страхливка, докато Елин се бореше за всички тях, докато...
Тъмнината погълна пламъка.
И дори Манон изтръпна, когато Елин отхвръкна назад.
Тънка като хартия огнена стена възпираше мрака. Стена, която трепереше...
Помощ. Трябваше им помощ...
Майев я връхлетя отляво, но Елин вдигна ръка и отклони удара й с пламък.
Ала не зърна заплахата отдясно. Елида изкрещя, опита да я предупреди, но твърде късно.
Черен камшик шибна Елин.
И тя се строполи на земята.
Елида не знаеше дали някога бе чувала по-ужасяващ звук от този, с който коленете на Елин Галантиус пронизаха пясъка.
Майев не пропиля шанса си.
Вълни тъмнина заблъскаха Елин отново и отново. Тя отклоняваше повечето, но някои я достигаха.
И Елида се усещаше толкова безсилна, докато Елин пищеше.
Докато мрачната, древна сила я удряше като чук наковалня.
Елида продължи да умолява Манон, която вече беше на няколко стъпки от нея.
– Направи нещо.
Манон не й обръщаше внимание, вперила поглед в битката пред тях.