Елин запълзя назад. От дясната й ноздра се стичаше кръв и капеше по бялата й риза.
Майев запристъпва към нея, докато тъмнината се усукваше около тялото й като мъгла.
Елин се помъчи да стане.
Опита, но краката й я предадоха. Кралицата на Терасен дишаше тежко и огънят й мъждукаше като гаснещи въглени край нея.
Майев я посочи с пръст.
Черен камшик, по-бърз от пламъците на Елин, изскочи от него и се уви около гърлото й. Елин вкопчи пръсти в него и се замята с оголени зъби, докато огънят й ту лумваше, ту угасваше.
– Защо просто не използваш ключовете, Елин? – подкани я Майев. – Така със сигурност ще ме победиш.
Използвай ги – примоли й се Елида. – Използвай ги.
Но Елин не потърси силата им.
Черният бич се стегна около врата й.
Пламъците й изригваха и прегаряха.
В следващия миг тъмнината се разгърна и наново я приклещи в хватката си, докато Елин не запищя в агония...
Някъде отблизо долетя гърлено, кръвожадно ръмжене – единственото предупреждение, преди гигантски вълк да изскочи от високата трева, преобразявайки се в движение. Фенрис.
Само миг по-късно голяма пума се преметна през една от дюните, огледа се и също се преобрази. Гавриел.
– Пусни я – изръмжа Фенрис на злата кралица, пристъпвайки към нея. – Пусни я веднага.
Майев обърна глава към него, докато черният камшик продължаваше да шиба Елин.
– Виж ти кой реши да се появи. Още двама предатели – Тя заглади с длан една гънка по разкроената си рокля – Колко храбро от твоя страна, Фенрис, да се отзовеш възможно най-късно на заповедта ми да се явите на този плаж. – Тя изцъка с език. – Приятно ли ти беше да се правиш на всеотдаен поданик, докато въздишаше по младата Огнена кралица?
Сякаш в отговор, тъмнината стисна Елин отново и тя изпищя.
– Спри – озъби се Фенрис.
– Майев, моля те – обади се Гавриел, вдигайки длани към нея.
– Майев? – озадачи се кралицата. – Не „Ваше Величество“? Да не би Пумата да е забравил обноските си? Явно така ти влияе онова необуздано копеле, синът ти.
– Не го намесвай – отвърна Гавриел с плашещо спокойствие.
Но Майев позволи на тъмнината около Елин да се отвори като завеса.
Кралицата се беше свила настрани; вече и двете й ноздри кървяха, задъханата й уста също.
Фенрис скочи към нея. И помежду им се спусна черна стена.
– Не ставай глупав – рече гальовно Майев.
Елин се бореше за въздух с премрежени от болка очи. Очи, които се плъзнаха към Елида. Кървавата й, напукана уста оформи същата дума като преди: Бягай.
Но Елида нямаше да избяга. Не можеше.
Елин се помъчи да се надигне на разтрепераните си ръце. И Елида осъзна, че в тялото й не е останала нито капка магия.
Нито искрица огън. Нито един жив въглен.
И единственият начин, по който Елин можеше да приеме съдбата си, да се примири с нея, беше да си отиде в битка. Също като Мериън.
Само хрипливият й дъх се чуваше над бумтежа на вълните зад тях. Дори боят в далечината бе утихнал. Сражението бе приключило – или всички бяха мъртви.
Манон още стоеше като истукана.
– Моля те. Моля те – продължаваше да я зове Елида.
Майев се усмихна на вещицата.
– С теб нямам работа, Черноклюна. Ако не се месиш, си свободна да си вървиш.
– Моля те – не се отказа Елида.
Златните очи на Манон бяха сурови. Студени. Тя кимна на Манев.
– Съгласна съм.
Нещо в гърдите на Елида се разпадна.
Гавриел се обади от отсрещния край на тесния им кръг.
– Ваше Величество, моля ви. Оставете Елин Галантиус да води своята си война. Нека просто да се приберем у дома.
– У дома? – учуди се Майев. Черната стена между Фенрис и Елин се спусна, но воинът не опита да прекоси границата. Просто се взираше в Елин, навярно по същия начин, по който и Елида. Не откъсна поглед от нея, докато Майев не попита Гавриел: — Нима още наричаш Доранел свой дом?
– Да, Ваше Величество – рече овладяно Гавриел. – И то с чест.
– Чест… – повтори умислено Майев. – Да, ти и твоята чест сте неразделни, нали? Тогава защо не почете клетвата си към мен, Гавриел?
– Винаги съм я почитал.
– Наредих ли ви да умъртвите Лоркан при първа възможност?
– Изникнаха... обстоятелства, които ни попречиха. Пробвахме.
– Но се провалихте. А не е ли редно да наказвам онези, които ме предават, и то въпреки кръвната си клетва пред мен?
Гавриел сведе глава.
– Разбира се. И ще изтърпим наказанието си. А аз ще понеса и наказанието, което сте предвидили за Елин Галантиус.
Елин вдигна немощно глава и премрежените й от болка очи се изцъклиха. Напрегна се да проговори, но думите й се бяха разпаднали, гласът й – рухнал от пищене. Елида обаче позна думата, която устните й пророниха безмълвно. Не.