Не заради нея. Елида се питаше безмълвно дали жертвата на Гавриел не беше заради Елин, но и заради сина му. За да не се сблъсква Едион със страданието на кралицата си.
– Елин Галантиус – провлачи замислено Майев. – Всички само за Елин Галантиус говорят. Обещаната кралица. Е, Гавриел – злокобна усмивка, – щом си толкова отдаден на двора й, защо не се присъединиш към него?
Фенрис се напрегна, готов да скочи пред тъмната й сила, за да защити приятеля си.
Майев обаче каза:
– Прекъсвам кръвната ти клетва, Гавриел. Напускаш службата си към мен без почести, позорно. Освен това ти отнемам титлата.
– Кучка такава – озъби й се Фенрис, докато Гавриел се мъчеше да диша.
– Ваше Величество, умолявам ви... – процеди Гавриел, стисвайки рамото си, където невидими нокти продраха две линии в кожата му и кръвта му оплиска тревата.
Кръвта на Майев също покапа по земята, след като две подобни резки се отвориха и върху нейната ръка.
– Сторено е – рече просто тя. – Нека светът разбере колко струва честта ти. Предаде кралицата си заради чужда, заради копелето си.
Гавриел залитна назад и се срути в пясъка, долепил ръка до гърдите си. Фенрис изръмжа с вълчо изражение, но Майев се засмя тихо.
– О, иска ти се да сторя същото и с теб, нали, Фенрис? Но нима има по-голямо наказание за един истински изменник от това да те обрека на вечна служба към мен?
Той изсъска запъхтяно и Елида се зачуди дали няма да се нахвърли на кралицата, решен да я убие.
Майев се обърна към Елин и й заповяда:
– Стани!
Елин опита. Ала тялото й я предаде.
Майев изцъка с език и невидима ръка вдигна Елин на крака. Замъглените й от болка очи се избистриха, а като съзря кралицата да приближава, ги изпълни студен гняв.
Асасин, напомни си Елида. Елин беше асасин и ако Майев я доближеше достатъчно...
Но Майев спря. Невидимите ръце прерязаха портупеите на Елин. И Голдрин се стовари на земята. После кинжалите й започнаха да изскачат от ножниците си
– Толкова много оръжия – отбеляза Майев, докато невидимите ръце обезоръжаваха Елин с брутална ловкост,
Дори скритите под дрехите й ножове изпопадаха, порязвайки я междувременно. Под ризата и панталоните й разцъфнаха кървави петна. Защо стоеше така...
Набираше сили. За последния си удар. Последният си отпор.
Нека кралицата я мисли за безсилна.
– Защо? – попита дрезгаво Елин.
Печелеше време.
Майев подритна един паднал кинжал, чието острие бе изцапано с кръвта на Елин.
– Защо изобщо се занимавам с теб? Защото не мога да ти позволя да се жертваш за изковаването на нова Ключалка, нали разбираш? Не и при положение, че вече си се сдобила с онова, което ми е необходимо. Отдавна знам, че ти ще ми го дадеш, Елин Галантиус, и предприемам нужните стъпки, за да си го подсигуря.
– Кое? — пророни безсилно Елин.
– Още ли не си се досетила? – учуди се Майев. – Защо исках майка ти да те доведе при мен, защо миналата пролет те карах да правиш онези неща?
Никой от околните не смееше да мръдне.
Майев изсумтя – изтънчен, женствен звук на триумф.
– Бранън открадна ключовете от мен, след като аз ги взех от Валгите. Бяха моя собственост, а той ми ги отне. После се събра с онази твоя богиня и смеси огъня й със собствената си кръв, за да не посмея да докосна земите и потомците му. Но кръвта се разрежда през поколенията. Затова знаех че рано или късно пламъците му ще угаснат и ще дойде време да си отмъстя.
Елин се отпусна в ръцете, които я крепяха.
– И тъмната сила ми разкри миг от бъдещето. Видях, че мощта на Мала отново ще се възвиси. И че ти ще ме отведеш до ключовете. Само ти – единствената, на която Бранън оставяше улики, която можеше да открие и трите. Видях коя си, какво си. Видях кого обичаш. Видях другаря ти.
Шумоленето на морския бриз през високите треви остана единственият звук.
– Каква власт ще имате двамата с принц Роуан. А потомците ви... – Тя се подсмихна ехидно. – С Роуан можете да властвате над целия континент, ако пожелаете. Но децата ви... децата ви ще управляват империя, способна да покори света.
Елин затвори очи. Елфите клатеха бавно глави – отказваха да повярват.
– Не знаех кога ще се родиш ти, но когато принц Роуан от рода на Белия трън дойде на този свят, когато достигна зрялост и стана най-силният чистокръвен елф в кралството ми... теб още те нямаше. Досетих се обаче какво трябва да сторя. Да те хвана в лапите си. Да те подчиня на волята си, така че набереш ли достатъчно сила и опит, да намериш ключовете, да ми ги дадеш без дори да се замислиш.