Роуан кимна, останал без думи. Лизандра го хвана за ръката и я стисна в знак на благодарност – любезно, сдържано сбогуване между кралица и консорта й; сетне отстъпи от него.
– Хайде – обърна се към Галан и Илиас, привиквайки ги с ръка към пребледнялата Ансел и свъсения Енда. – Налага се да обсъдим някои неща, преди да потеглим.
И отново останаха в тесен кръг.
Едион, отпуснал ръце до тялото си, ту ги свиваше в юмруци, ту ги отваряше, загледан в хамелеонката, която, облякла кожата на Елин, водеше съюзниците им към плажа. За да ги остави насаме.
Имаха армия, която да поведат към Морат, с която да се бият за победата...
Зад гърба му се долови шумолене в пясъка и Лоркан се появи от едната му страна.
– Ще дойда с теб. Ще ти помогна да я измъкнеш.
– Ще я намерим заедно – обади се дрезгаво Гавриел.
Чувайки думите на баща си, Едион изтръгна очи от Лизандра. Но си замълча – не му беше продумал, откакто бяха акостирали.
Елида ги доближи с накуцване и изрече със също толкова пресипнал глас:
– Заедно. Отиваме заедно.
Лоркан погледна преценяващо наследницата на Перант, но тя умишлено го пренебрегна. Очите му просветнаха, когато каза на Роуан:
– Фенрис е с нея. Ще усети, че сме тръгнали по дирите й, и ще се постарае да ни оставя следи.
Стига Майев да не заключеше и него. Но Фенрис се съпротивляваше на кръвната клетва още от деня, в който я бе положил. И ако сега само той стоеше между Каирн и Елин... Роуан не си позволи да се замисля за Каирн. За онова, което Майев вече му беше заповядала да направи и което предстоеше. Фенрис щеше да се бори за Елин. И Елин щеше да се бори за себе си.
Елин не знаеше какво е примирение.
Роуан се обърна към Едион и воинът принц отмести вниманието си от Лизандра, колкото да отвърне на погледа му. Веднага разбра посланието в него и сложи ръка върху дръжката на Меча на Оринт.
– Аз тръгвам на север. С нея. За да ръководя войските, да се уверя, че всичко върви по план.
Роуан стисна китката му.
– Редиците ни трябва да удържат. Спечели ни колкото можеш повече време, братко.
Едион сключи пръсти около неговата с пламнали очи. Роуан знаеше колко го боли. Но ако светът вярваше, че Елин се завръща на север, то поне един от генералите й трябваше да е до нея, за да командва армията й. А тъй като Гибелният легион се подчиняваше на Едион...
– Върни ни я, принце – каза той на Роуан с пресеклив глас. – Доведи я у дома.
Роуан задържа погледа на своя събрат и кимна.
– Ще се видим пак. С всички вас.
Не си пиля дъха да увещава генерала, че трябва да прости на хамелеонката. Самият той не знаеше какво да мисли за плана на Елин и Лизандра. Каква роля очакваха той да изиграе в него.
Дориан пристъпи напред, но надникна към Манон, която се взираше в морето, сякаш знаеше накъде е отплавал корабът на Майев, прикрит от същата мантия, с която бе обгърнала Фенрис и Гавриел в Залива на Черепа – с която бе скрила армадата си от очите на Ейлве.
– Вещиците политат на север – заяви Дориан. – И аз тръгвам с тях. За да видя дали мога да сторя онова, което се иска от мен.
– Остани с нас – предложи му Роуан. – Ще намерим начин да се справим с ключовете, Ключалката и боговете... с всичко.
Дориан поклати глава.
– Ако вие тръгвате след Майев, ключовете трябва да са възможно най-далеч. Ако успея да намеря третия... Така ще съм ви по-полезен.
– И вероятно ще умреш – намеси се остро Едион. – Ние потегляме към кървавите бойни полета на Севера, но ти се впускаш в още по-големи опасности. Морат ще ви чака.
Роуан му стрелна предупредителен поглед. Генералът обаче нехаеше. Не, в момента сновеше по опасен остър ръб, който лесно можеше да стане смъртоносен. Особено при положение, че Дориан имаше пръст в раздялата им с Елин.
Кралят на Адарлан отново надникна към Манон, която му се усмихна леко. И усмивката смекчи лицето й, накара го да оживее.
– Няма да позволя да умре – рече вещицата и плъзна поглед по всички им. – Тръгваме да търсим крочаните, да съберем войската им, каквато и да е тя.
Вещерска армия, която щеше да се изправи срещу легионите на Железни зъби.
Надежда – безценна, крехка надежда се пробуди в кръвта на Роуан.
Манон просто кимна за сбогом и се заизкачва по скалата към сестринството си.
Роуан пък кимна на Дориан, който обаче сведе глава в поклон – не просто жест между приятели, а между крале.
Принц-консорт, хрумна му да се поправи. Беше неин принц-консорт.
Макар и да се беше омъжила за него, за да му даде законното право да спаси Терасен и да го издигне от прахта. Да командва армиите, които им бе набавила на цената на всичко.
– Като изпълним мисията си, ще дойда при вас в Терасен, Едион – заяви кралят на Адарлан. – Кълна се, Роуан, че когато се върнете, когато и двамата се върнете, ще има за какво да се борите.