И като гледаше сега същите тези изражения на раздразнение и безразличие, и като се спомняше казаното преди осем години, Стенуолд си помисли: „Само си губя времето тук“. Затова продължи, тласкан от чиста злоба, така че въпреки обещанието си един ден да заяви: „Казвах ви аз.“
— Колеги — поде отново Стенуолд и те се умълчаха, защото нещо в гласа му изглежда ги беше докоснало, някаква нечута досега нотка на искреност в тона му. — Колеги — повтори той, — чуйте ме. И преди съм се изправял пред вас и преди съм ви говорил и вие винаги сте пренебрегвали думите ми. Чуйте ме сега — продължителната война на Империята с Федерацията свърши. Осите плуваха в кръвта на водните кончета толкова дълго, че дори огромната Федерация стигна до края на силите си и се видя принудена да подпише капитулация, според която три княжества минават в имперски ръце, а тази част от Федерацията се равнява по площ на четвърт от Равнините. Дали Империята е оставила оръжията и е хванала плуга? Дали се е обърнала към книгите и познанието, или се е заела да подобри живота на бедните и безправните?
Гледаше ги и чакаше, чакаше и ги гледаше, докато някой не се обади:
— Сигурен съм, че ти ще ни кажеш, майстор Трудан.
— Не! — викна внезапно той. — Не, вие ми кажете! Вие, с вашите търговски интереси в Хелерон, вие ми кажете колко меча сте изковали за Империята! Разкажете ми за арбалетните стрели, за огнепраха, за резервните части за автовозила и двигатели, за конструкторските планове на летателни машини, за резервоарите с гориво и летателен газ, които сте им продали на високите си цени! Разкажете ми за хората, с които сте говорили за пари, но никога не сте ги попитали за какво са им такива огромни запаси от оръжие! Защото Империята не е като град-държава на мравкоиди, където всички граждани могат да нарамят оръжие и да се бият при нужда, без значение дали са войници, фермери или занаятчии. Империята е огромна и всички мъже са войници и нищо друго. Работата, реколтата, занаятите — всичко това се върши от техните роби. В Империята няма мъж, който да не е войник в армията й, а какво биха могли да правят с такава гигантска сила освен да я използват по предназначение? Отворете си очите, вие търговците и вие учените глави, и ми кажете накъде би могла да потегли такава сила сега, накъде, ако не към Равнините?
— Аз мисля — прекъсна го говорителят, старият Тадспар, — че е време да ви спра именно на този въпрос, майстор Трудан. Щом ни задавате подобна гатанка, редно е да ни дадете възможност да отговорим. Е, колеги, майстор Трудан ни хвърли тежка ръкавица в лицата.
— За пореден път — обади някой анонимен остроумник, но Тадспар вдигна рязко ръка.
— Колеги! Проявете уважение, моля. Ще вдигне ли някой ръкавицата? — попита той и отстъпи назад, когато един от представителите стана и тръгна към трибуната.
— Майстор Трудан е майстор на добрия спектакъл, не мислите ли? — Мъжът, взел думата, се казваше Хелмес Бройлър, но на негово място можеше да е всеки друг. Изчака мълчаливо Стенуолд да заеме мястото си, като се усмихваше с безкрайно търпение на бунтовния преподавател по история. — Чудя се какво ли бихме правили без него, наистина. Съвещанията ни биха се лишили от най-големия си извор на неопитомено въображение. — Думите му предизвикаха учтив смях, който той прие с кимване и продължи: — Да, да, Империята. Всички знаем за Империята, пък било и само заради истеричните речи, с които майстор Трудан ни забавлява вече близо две десетилетия. Осоидите безспорно са жизнен и енергичен народ от варвари. Вярно е също, че в последните години отбелязаха значителен напредък по пътя на цивилизацията. Имат си правителство, данъци, дори собствена валута, макар че търговците им все още предпочитат да търгуват с нашата. — Още смях, най-вече откъм търговските магнати. Бройлър се хилеше широко. — Няма спор, че са имали известни несъгласия със съседите си — добави той. — Но кой не ги е имал? Помня добре как войските на Век се изсипаха пред портите ни, повечето от вас също го помнят. Колцина от вас искаха да поведат отряд войници към техния град и да им дадат добър урок? Знам, че не бях единственият, и може би сбъркахме, че не го направихме. Империята го стори обаче. Изправени пред войнолюбиви съседи, които заплашват разцъфващата им култура, те защитиха правото си на съществуване със сила. Можем ли да ги виним? Нямаше да пращат емисарите си при нас сега, ако бяха позволили на съседите си да погазват грубо собствените им граници. — Бройлър поклати тъжно глава. — Колкото до Федерацията и тяхната война… какво знаем всъщност за причините? Единствено благодарение на географията на нас в Равнините ни е спестено съмнителното съседство с тази огромна и мълчалива държава. Ако Федерацията, със своите несметни ресурси, ни погледне с лошо око, какво ще правим? А и обичайното им поведение, намусено и невъзприемчиво, не ни дава представа дали изпитват към нас друго, освен пренебрежение и студено безразличие. И ако осоидите са изкопчили победа и мирно споразумение от една толкова могъща държава, то ние следва да ги поздравим, а не да ги осъждаме. Не се съмнявам, че желанието им да изтласкат Федерацията е било породено единствено от факта, че подобно огромно държавно формирование до самите граници на Империята е повод за сериозни тревоги.