На лицето му се изписа смес от досада и раздразнение.
— Майстор Трудан — продължи той — твърди, че Империята е тръгнала срещу нас. — Надянал си беше крайно сериозна физиономия, която негласно приканваше публиката към смях. — Разказва ни за страшните им армии, за огромния брой войници, за сериозното им въоръжение и уменията им на бойното поле. Фактът, че е трябвало да опазят младата си държава от враждебни външни сили, явно не е достатъчен да убеди майстор Трудан, че наличието на подобна армия може да се обясни с чисто отбранителни нужди. — Бройлър удари гневно с ръце по катедрата. — А сега бил дошъл нашият ред, така се твърди! — викна той. — Ужасните осочовеци идват към Равнините? Ами, да, идват. Разбира се, че идват. Идват с пратеници. Идват с търговия и с протегната ръка. Преди три години между Империята и Съвета на Хелерон се сключи договор, който се спазва и от който всички са доволни. След броени дни представителите им ще бъдат тук, за да подпечатат с официален документ отношенията между Империята и нашия велик град, точно както го направиха с Хелерон. Империята разбира централната роля, която Колегиум играе в нашите неспокойни Равнини. Искат да ни опознаят по-добре, да търгуват с нас и да се радват на същото благоденствие. Нищо чудно да потърсят напътствия от нас, така както млад студент идва в Академията, за да почерпи от знанията на мъдър учител. — Лицето му, ръцете му, всичко в него молеше да го разберат. — Някой от вас чел ли е Железния договор? В библиотеките ни има негови копия и аз ви моля да го погледнете. Този документ утвърждава автономията и приятелството между Империята, от една страна, и Хелерон и Колегиум, от друга. С ясни думи постановява, че военната им сила следва да бъде използвана за защита на придобитото, а не за придобиване на повече, отколкото им е необходимо.
— Да, така пише — прекъсна го Стенуолд въпреки трескавите жестове на Тадспар. — А междувременно те трупат оръжие и войски, а ние, заслепени от празния им подпис, им позволяваме да го правят!
— О, да, те имат войници и армии, майстор Трудан — отвърна Бройлър, — но не биха ги обърнали срещу нас, освен по една-единствена причина! Освен ако някой тукашен глупак не насъска гражданите и Събранието срещу тях! Освен ако не ги посрещнем с мечове вместо с приятелство! Майстор Трудан иска да оправдае глупавите си пророчества, като ни настрои враждебно срещу хора, които търсят единствено нашето признание и подкрепа!
Стенуолд скочи на крака и Бройлър млъкна сащисано. Майстор Трудан тръгна към трибуната и за миг ораторът се сви сякаш се боеше, че ще бъде ударен.
— Моля колегите да ме извинят — каза Стенуолд. Говореше тихо, но пък този път нямаше с кого да се надвиква. Цареше пълна тишина. — Бих искал да остана и да изслушам докрай аргументите ви, но по някаква причина внезапно се почувствах зле.
4.
Салма пишеше писмо. Отвикнал беше от тази дейност. Не защото хората в Колегиум нямаха навика да пишат писма. Напротив, образованите средни класи постоянно си изпращаха съобщения, анекдоти, покани и политически памфлети. Всъщност, именно досадното им изобилие го беше отблъснало от писането. В родната му Федерация хората се занимаваха сериозно с писане, изучаваха калиграфия дори, но най-вече се интересуваха от мисълта зад писаното слово. Пък и писмото до вкъщи вече не беше лесна задача — като да изпратиш слуга през няколко улици или да пратиш някого до гарата и летището. Сега на Салма щеше да му струва доста, ако искаше писмото да стигне където трябва.