Плъзна поглед по написаното.
До високоуважавания принц-мажор Фелипе Шах,
княжество Рох, двореца в Суон Рен
В името на прескъпата ни Федерация и самия монарх, и воден от обичта и близостта, породени от рождения ми дълг, и почитанието, което изпитвам към Вашето семейство.
Съдбата беше благосклонна към мен и в този град на странници аз открих човек с цели и мислене, подобни на моите, който провижда с поглед ясен като нашия там, където други биха свели очи пред блясъка на зората, и на това основание го приех за свой ментор.
Той е човек любознателен, особено за нещата там, където слънцето изгрява, и има мнозина, които отговарят на въпросите, които той задава. На самия мен ще бъдат зададени въпроси, както и на неколцина други, мои приятели.
Което означаваше, че хитрият старец знае какво къкри на изток и че навярно е единственият в Колегиум, който си дава сметка за опасността. Означаваше също, че иска Салма да му стане агент и че той няма нищо против. Мислел си беше, както и всички останали, че когато заеме мястото си в прехвалената им Академия, ще заседне задълго в калта със стадо примитиви. Но ако майстор Трудан открие в сърцето си вдъхновение да му даде меч и да го прати срещу Империята, то той би приел с радост.
Търсете ме в тъмните места. Ще си спомните мрака, който падна, когато нашата братовчедка Далес изгуби пътя си. Там ще намерите и мен, на зазоряване.
Салма помнеше Фелипе Далес. Тя олицетворяваше всичко, за което си мечтаеше той — войн от бойния елит, цялата в броня. Четири години бяха минали от падането на княжество Права. Оцелелите разказваха, че в последната битка Далес надминала себе си.
Препрочете писмото си и се намръщи, забелязал грешката в метафорите — едно и също нещо сравняваше ту с мрак, ту със зора. Нямаше ли осочовеците поне веднъж да нападнат от запад, заради поетичното разнообразие, ако не друго. Какво пък, ако нещо може да се напише просто, значи не си струва да го пишеш.
От своето изгнание ви пращам този знак за почитта си — от мен, принц-минор Салме Диен.
Завърши името с къдрава заврънкулка, която се получаваше толкова добре с пачето перо. Знаеше, че бръмбароидите биха сметнали писалото му за старомодно, но така и не свикна с техните сложни резервоарни писалки. Щом монархът на Федерацията използваше хитинова писалка, кой беше Салма, че да иска повече?
— Готов съм — каза той и миниатюрната фигурка до вратата пристъпи напред. Чакала го беше близо час, докато той съчини писмото, без да мрънка и да се оплаква, рядко и достойно за уважение качество, особено в град като Колегиум, където всички вечно бързаха и юркаха околните.
— Сигурна ли си, че ще се справиш? — попита я той. — За повечето хора в този град родината ми е само име от книжка с приказки.
Мухородната, изправена в целия си ръст, почти нямаше нужда да вдига глава, за да срещне погледа на седналия Салма. Беше тънка млада жена със синьо-сивкава кожа, семпла черна туника и кръглата значка на своята пощенска гилдия.
— Всъщност, ваше височество, гилдията има клонове както в Драме Йо, така и в Шон Фор, а оттам лесно ще намеря пътя до Рох.
Салма сгъна писмото и го запечата с кръгло парче маджун, което притисна с нокът, оставяйки стилизиран полумесец в податливата субстанция. Изглеждаше измамно просто, но Салма знаеше, че всеки фалшификатор би се изпотил, опиташе ли да имитира прецизно стила му.
— Не вярвам да пратят отговор — каза той на мухородната. — А и да пратят, едва ли ще ме завариш тук, когато се върнеш.
Мухородната взе запечатания свитък и се поклони леко. След миг вече беше на прозореца, а после изчезна — крилцата й изпърхаха скорострелно и дребната й фигурка се стопи в небесата.
Салма си пое дълбоко дъх. С изпращането на писмото беше поел по път, от който нямаше връщане. Но пътуването му поне нямаше да е самотно. Тази мисъл извика усмивка на устните му и той реши, че е време да се поглези с едно от любимите си занимания — да иде и да се позаяжда с Тиниса.