Грийнуайз Артектор само бе потвърдил онова, което Стенуолд вече знаеше. Осоидите чакаха и погледите им не бяха насочени към Хелерон. Ако е така, защо изобщо бяха дошли тук? Двехилядна войска с все машините и продоволствието беше сериозна инвестиция, която Империята не би направила без основателна причина. Дали пък не очакваха нападение, което да потушат оттук?
„След броени дни…“
Така беше казал Талрик и не като някакво просветление, а като обикновен факт, споменат случайно. Часовникът отброяваше последните минути, осородните крояха нещо голямо, а Стенуолд все така нямаше представа какво е то. Колкото до Талрик, в думите му беше прозвучало и извинение. Неизречено на глас, но с онази характерна тежест на гузната съвест — като лекар, който събира смелост да съобщи лоша вест на роднините. Нещо го ядеше отвътре. Така и не беше споделил със Стенуолд лошата вест, но все пак…
Стенуолд не беше хелеронец. Очаквал бе да завари града под обсада, но такава нямаше. А Талрик на няколко пъти намекна, дали неволно или злорадо, че ходът им, когато му дойде времето, ще…
Нещо се сгърчи в стомаха му. Силна напитка вреше там, но не отрова, а ужасно подозрение, което набираше сила. Тук, в Хелерон, се готвеше нещо, което до няколко дни щеше да даде плод. Нещо, свързано с търговията. Нещо доходоносно. Нещо, което щеше да промени завинаги лицето на Равнините.
Веднага щом парченцата се наместиха в главата му, мисълта го захапа свирепо, разтърси го и той хукна отчаяно по хелеронските улици, защото имаше въпроси към Скуто, въпроси, които не търпяха отлагане.
Трябваше да научи повече за Железния път.
37.
Когато нахлу в колибата на Скуто, мравкородният се облегна на вратата да си поеме дъх, неспособен да отрони и дума. Накрая, след като всички наскачаха, вперили поглед в него, той изхъхри:
— Маре е мъртва.
Скуто изпсува и оголи острите си зъби, а Тото, който наблюдаваше внимателно шипородния, попита:
— Коя е Маре?
— Не беше ли мухородната, която прати при молецоидите? — обърна се Тиниса към Скуто.
— Същата — просъска през зъби старецът и тръгна към новодошлия, едър мравкороден мъж с подсилена плетена ризница. — Как разбра, Балкус? Сигурен ли си?
— Видях тялото — отвърна на пресекулки мъжът. Дишането му още не се беше успокоило. — Простреляна със стрела. Намерили са я в подножието.
— Значи молецоидите са направили своя избор — изрече с равен глас Тиниса.
— Това не го знаем — излая Скуто, но по лицето му се гонеха сенки.
— Че е при тях! — повиши глас Тото. — Знаех си! Казах й да не отива, казах и на Стенуолд да не я пуска!
Сред дузината последователи на Скуто се разля вълна от тревожни коментари, после шефът им вдигна покритите си с шипове ръце и те се смълчаха да чуят инструкциите му.
— Я да млъквате! — викна той. Устните му се кривяха несъзнателно като отражение на цялостното му объркване. — Казвай, Балкус.
— Друго не знам. Бях в Сарнеш и се ослушвах какво приказват хората, както ти ни нареди. В градската стража не знаеха коя е, просто поредната мъртва мухородна, но аз я познах. Единичен изстрел точно под ребрата. Явно са я ударили по време на полет.
— О, хлабави колелета и тъпи ножове! — разкрещя се Скуто на тях или на себе си може би. — Всички да си вземат оръжията. Който има броня, да я облече. Веднага! Някой да ми помогне.
Погледна към Тото, но полуродният явно нямаше желание да влиза в ролята на оръженосец, така че Балкус се зае да свали от стената металния нагръдник, който беше рязан, кривен и заваряван, докато странните му контури съвпаднат с деформираната снага на Скуто.
Тиниса, която никога не се разделяше с рапирата си, а броня не носеше, стоеше безучастно и гледаше как мъжете и жените на служба при Скуто се готвят за битка с впечатляваща скорост и икономичност на движенията, родени от дълга практика. Двама мухородни слагаха тетиви на лъковете си, трети запъваше арбалет. Мъж и жена бръмбарородни си помагаха със закопчалките на еднакви доспехи от метални плочки върху основа от здрав брезент. Други двама от същата порода намъкваха тежки занаятчийски облекла от специално обработена кожа. Едноръкият скорпионоид беше нахлузил през главата си нещо като престилка, подсилена с метални плочки на гърдите, която оставяше гърба му незащитен. Имаше една наскоро пристигнала жена водно конче, тя пък стягаше наколенници на краката си и предпазители на ръцете, после се зае да опъне тетивата на лък, висок почти колкото нея самата. Приключил със снаряжаването на Скуто, Балкус преметна през рамо портупей с дървени кутийки и завъртя в ръце някакво тромаво, тежко оръжие — гвоздистрел, досети се Тиниса, — а до него мравкоид от друг град навличаше плетена ризница и посягаше към щит, боядисан с обикновена черна боя. Тисамон чакаше в пълна бойна готовност още откакто Балкус нахлу в работилницата. Сега с тях имаше и втори богомолкоид — жена с ъгловати черти, която се държеше настрана от него. В дясната си ръка стискаше рапира и още една в лявата за равновесие, с извит връх за блокиране на противниковия меч.