Тиниса огледа покосените. Повечето бяха бръмбарородни, мравкородни или мелези между двете раси, нагиздени с грозен сбирток от кожени и метални доспехи. Този тип хора й бяха познати. Синон Поло̀вин водеше мнозина като тях на отчет в счетоводните си книги — най-пропадналата част от наемническата класа на Хелерон, биячите и мутрите, с които градът разполагаше в неограничени количества.
И като видя състава на мъртъвците, както и бързите погледи, които оцелелите рискуваха да хвърлят иззад укритията си, Тиниса се досети какво чакат. И то не закъсня.
Един от мухородните под тавана се сгърчи внезапно и падна сред пръски кръв. Тиниса мерна острие на меч, изтеглящо се през тясната бойница, а после метални куки захапаха покрива и откъртиха участък с ширина над половин метър.
Тиниса не чака — запълзя бързо по неравната стена нагоре към скосения таван.
Залп от златен пламък нахлу през отвора в покрива и облиза един от хората на Скуто. После първият осороден войник се вмъкна в бараката. Не беше с униформа, а доспехите му бяха боядисани в други цветове, но иначе си беше имперски войник отвсякъде.
Едва се беше промъкнал през покрива, когато в гърдите му цъфна обгорена дупка и той се строполи на пода четири метра по-долу. Но не беше сам, скоро от другата страна на покрива зейна нова дупка.
— Сега, Скуто! Сега! — извика Тиниса. Скуто явно беше на същото мнение.
— Време е да се изнасяме! Ти, богомолкородни, тръгвай през задната врата! Останалите, чакате го да се развихри, после як баражен огън и изчезваме. Аз и Балкус поемаме ариергарда!
Спера, мухородната, прелетя на педя пред лицето на Тисамон и дръпна някакъв лост. Миг по-късно половината от задната стена падна навън, а в следващия Тисамон изхвърча на улицата отзад.
Междувременно Тиниса беше допълзяла до по-близкия отвор в покрива. Прилепнала с една ръка и колене към тавана, тя измъкна рапирата си от ножницата. Тъмното тежко острие сякаш трептеше по своя воля в ръката й, а когато следващият осоид се появи в отвора и протегна отворена длан към нея, Тиниса нанесе удар.
Целеше се в незащитената от доспехите подмишница, но перспективата й изигра номер. Тясното острие уцели металната плочка на нагръдника, ала вместо да отскочи, продължи напред, проби с лекота метала и прониза войника в гърдите. Със същата лекота се плъзна назад, когато Тиниса го изтегли, а осородният умря, увиснал наполовина през дупката в покрива.
Под нея хората на Скуто стреляха като полудели — знак, че Тисамон вече упражнява уменията си навън и дава нагледен урок на хелеронските мутри защо богомолкородните са всявали страх още от времената преди революцията. Тиниса видя как Скуто отваря с ритник вратата и хората му се изсипват на улицата. През другата дупка в покрива се бяха промъкнали осоиди и трима от бойците на Скуто вече лежаха мъртви на пода. Двама имперски войници се спуснаха от тавана, обсипвайки с огнени залпове бягащите мъже и жени. После единият смени рязко посоката — жената водно конче му беше пуснала стрела в ребрата. Тиниса си пое дъх и скочи към другия.
Идеята беше да го прониже, но мечът й се стрелна на сантиметри от него и двамата се сблъскаха във въздуха. Тя го сграбчи за косата със свободната си ръка и го стисна с колене през кръста. Войникът изкрещя и полетя надолу, неспособен да удържи общото им тегло с крилете си.
Сблъсъкът с пода ги раздели, като Тиниса пое по-голямата част от удара. Успя да се надигне, но войникът вече беше скочил и стоеше над нея с меч в ръка.
За щастие, Тиниса не беше изпуснала рапирата си и въпреки шока успя да отблъсне атаката му и да го прониже в бедрото. Изправи се на крака, докато войникът падаше, и със следващия удар го довърши.
Чу Скуто да й крещи:
— Излизай! Излизай, ти казвам!
Шипородният стоеше при работните тезгяси в дъното на работилницата. Тиниса го зяпна. Главата й още звънтеше и тя примигна, чудейки се какви ги върши Скуто там.
— Ще те пазя! — извика тя.
— Нищо подобно няма да правиш!
Някой я сграбчи над лакътя и Тиниса едва не прониза Балкус с рапирата си. Той отскочи навреме и извика в ухото й:
— Трябва да тръгваме!