През отворената врата се виждаше мелето отвън. Хората на Скуто се биеха със зъби и нокти да пробият обсадата. Рапирата помръдна в ръката й, нетърпелива да се включи. А после Тиниса разбра какво прави Скуто, кимна отсечено на Балкус и изтича навън.
А там се лееше кръв и Тисамон проливаше най-много. Направил беше просека като жътвар на нива. Дузина хелеронски мутри вече лежаха покосени, още толкова отстъпваха панически пред развилнялото се острие на богомолкочовека. А то не спираше да сече и всеки, дръзнал да навлезе в обсега му, биваше париран и покосен неотвратимо. Пред очите на Тиниса арбалетна стрела звънна към Тисамон, после се разхвърча на трески, когато той я посече във въздуха.
Не само улични побойници участваха в атаката. Имперски войници стреляха от въздуха или се спускаха отвисоко като снаряди. Тиниса прониза един, преди да я е достигнал, после обиколи с поглед схватките, които се водеха навсякъде около нея. Видя двама мухородни да се боричкат на земята с размахани ножове и не можа да определи кой на чия страна е. Мравкородният с боядисания щит се биеше с пестеливи и точни движения. Три стрели стърчаха от щита му, една — от ръката му. Мечът му отвори кървав фонтан в лицето на бръмбаророден нападател. Жената водно конче беше зарязала лъка си и размахваше дълъг прав меч с две ръце, въртеше го над главата си и режеше де що види вражески крайник. Тиниса хукна да й помогне, но в същия миг нажежено жило прогори кръг в гърба на жената и тя се свлече на колене. Успя да прониже с меча си корема на мъжа, с когото се биеше, миг преди той да забие късия си меч покрай ключицата й. Зад тях богомолкородната жена танцуваше с рапирите си, прониза една мравкородна в окото, после се завъртя и посече нападащ от въздуха осоид. През цялото време изражението й не се промени нито веднъж.
Тиниса се хвърли напред и прониза през плетената ризница някакъв полуроден, който нападаше Тото в гръб. После трима я връхлетяха едновременно, един осоид и двама местни наемници. Рапирата затанцува. Не че придърпваше по своя воля ръката й, но хармонията и взаимното разбирателство между човек и оръжие надхвърляха нормалното — Тиниса укроти с лекота мечовете на враговете и ги отблъсна във всички посоки, осородният се спъна в наемника отляво и й даде време да оплете третия с бърза серия от удари, които завършиха със срязано гърло. После огромният скорпионороден на Скуто заби куката си в гърба на осородния, повлече го и почти го разполови с един удар на чудовищната си брадва, а последният от тримцата захвърли меча си и хукна да се спасява. Тиниса с мъка овладя подтика да го последва. Екстаз вилнееше из нея, свирепа пулсираща радост пееше в ушите й и тя разбра, че това е богомолската й кръв и че Тисамон навярно усеща същото.
Гвоздистрелът на Балкус изригна отново. Мъжът стоеше с гръб към стената на работилницата, следеше с присвити очи летящите осородни и подбираше грижливо целите си. След миг приклекна и зареди поредната дървена кутийка в горната част на оръжието си. Скуто се появи на входа до него, откри стрелба с арбалета си и продължи така, докато стрелите в пълнителя не свършиха.
— Тръгвайте! — извика лаконично той.
И те тръгнаха. Тисамон беше свършил работата си добре и повечето наемници лежаха мъртви, а другите ги беше хванала липсата. Под преградния огън на летящите осоиди оцелелите от отряда на Скуто си плюха отчаяно на петите. Част от имперските войници бяха влезли в работилницата и тършуваха за архива на Скуто, когато заложеното от него устройство избухна и изпепели всичко в бараката чак до металния й скелет.
Тиниса пресрещна Стенуолд по пътя му към изгорялата работилница и го поведе към долнопробната кръчма, където Скуто събираше хората си след нападението. Стенуолд гореше от нетърпение да сподели с нея наученото, но тя не му даде време да обяснява, вместо това го пришпорваше по кривите хелеронски улички към сините фенери на таверна „Меро“.
В задната стаичка се бяха събрали оцелелите — Тото и Тисамон, първият с плитка рана на ръката, вече превързана; Балкус с гвоздистрела; Скуто, разбира се, поопърлен; Спера, мухородната, поела ролята на лекар за най-тежко ранените; едноръкият скорпионоид, на когото викаха Рака и който изглежда беше ням, зает понастоящем да точи зловещото острие на брадвата си. Един от бръмбарородните занаятчии беше оцелял, както и богомолкородната жена — и двамата бяха пострадали зле от жилата на осоидите. В таверната се бяха стекли агенти на Скуто от други части на града — видели опожарения си щаб, те бяха потърсили информация в други безопасни квартири, а оттам ги бяха насочили към „Меро“. За мнозина не се знаеше нищо.