— Стигнаха — отвърна старецът. Пое си дъх, после каза: — И решиха да не решават нищо.
Кратка пауза преди Че да попита:
— Решили са какво?
Старецът изобщо не й обърна внимание, а продължи да говори на Ахеос:
— Пратениците на Империята дадоха много обещания, но само бъдещето ще покаже дали ще ги спазят. Вие донесохте много предупреждения, но и тяхната правдивост предстои да се докаже. Поличбите са налице и светът е затаил дъх. В своята мъдрост скририте ще чакат и ще оставят по-нисшите народи в ниското да плетат козните си. Ще стигнат до окончателно решение, когато поличбите се променят или когато получат нова информация.
— И какво да правим ние тогава? — попита Ахеос.
— Каквото искате — каза старецът с пълно безразличие. — Все пак, ако стремежът ти е да откриеш нова информация, свободен си да напуснеш Тарн, за да я потърсиш, както и да вземеш… — направи презрителен жест към Че — багажа си с теб.
Ахеос се усмихна тънко.
— Хубаво, ще ви намеря нова информация тогава. Ще намеря нещо, което да ги жегне издълбоко. А ако и това не свърши работа, то една вечер ще погледнете от планината си и ще се сдобиете от първа ръка с новата информация, че пред портите на Тарн се изсипала армия от осоиди. Може би тогава скририте ще решат да се размърдат.
Старецът изкриви устни с отвращение и си тръгна.
Че стисна Ахеос за ръкава.
— Какво ще правим?
— Ще си тръгнем, както ни препоръча той. Ако успея да намеря нещо, което да ги убеди, добре. Ако не, ще направя каквото мога със собствени сили. — Обърна се към нея. — Знаеш, че сега можем да полетим сами, нали?
— Ами… не знам. Аз само… Беше само за кратко снощи.
— Първо оставяме планината зад гърба си — каза й Ахеос. — После разперваш криле и толкова.
Държеше се за ръката му, когато скочиха, и веднага осъзна, че Ахеос е далеч по-добър летец, отколкото тя би станала някога. И във въздуха беше тромава като във всичко друго. Вместо да се снишава плавно, тя падаше, макар и не като камък. Ахеос беше постоянно до нея и я придърпваше нагоре при всяко колебание в полета й.
А после кацнаха в подножието на планината и Че вдигна безмълвно поглед към високите й склонове и увисналите облаци, през които бяха прелетели по пътя си надолу. Заета да се бори с ужаса си, така и не беше забелязала как въздухът се затопля, пропуснала беше и великолепната панорама на просналия се в равнината Хелерон.
„Следващия път ще летя както трябва“ — обеща си тя, обърна се към Ахеос и го прегърна силно, защото той й беше дал безценен дар… както и любов.
Намираха се близо до мястото, където бяха извикали с огън гигантския молец, в подножието на планинската верига Торнос. Бебешкото летателно умение на Че беше твърде немощно да я отведе по-нататък, така че оттук до Хелерон щяха да пътуват пеша. Теренът беше неравен и преходът труден в началото, но тя не даваше пукната пара. Стигаше й мисълта, че скоро, стига да поиска, ще е в състояние да се издигне над негостоприемната земя и да се придвижва с тягата на собствените си криле. До нея Ахеос мълчеше замислено, но лека усмивка разчупваше маската на лицето му.
„Мисли за мен.“
И колко странно беше това, и колко закъсняло. Твърде дълго беше вехнала в сянката на Тиниса, твърде често мъжете обръщаха очи към красивата й доведена сестра и оставаха слепи за бедната трудолюбива Че, която така усърдно се опитваше да тръгне по стъпките на чичо си. А сега, по собствена воля, този мъж я беше погледнал и я беше видял красива.
Тъкмо се грееше на тази мисъл, когато нечия ръка я сграбчи и я дръпна настрана.
— Ахеос! — изписка Че и посегна несръчно към меча си. Който и да беше нападателят, беше увил ръка около гърлото й и я стискаше за туниката. Ахеос посегна към кинжала си, но така и не го изтегли от канията.
— Стой далеч от нея, копеле такова! — изръмжа глас в ухото й, глас, който Че познаваше отлично. Свали ръка от дръжката на меча.
— Тото?
— Добре ли си, Че?
— Добре съм, естествено. Какви ги вършиш?
— Предадени сме, Че — каза отчаяно Тото. Стискаше меч в другата си ръка. Тя завъртя глава и видя, че погледът му е вперен с омраза в Ахеос. — Предадени сме — повтори той. — Работилницата на Скуто я няма. Повечето от хората му са мъртви. Знаели са къде да ги намерят, дори мухородната, която Скуто прати при това копеле и народа му. Кой знаеше всичко това, Че? Кой е бил в състояние да заложи капана?