— Чук и клещи — възкликна Стенуолд, усетил как малка част от товара се вдига от плещите му. — Значи вашите скрири са получили просветление? Или затъмнение, като ви знам какви сте.
Че го избута и се хвърли на врата на Ахеос, после погледна виновно през рамо към Стенуолд. Ала в този момент подобни дреболии нямаха място в ума му.
— Когато пристигнах в Тарн, тези мъже и жени вече ме чакаха — каза Ахеос, прегърнал Че през раменете. Говореше така, сякаш сам не можеше да повярва на думите си. — Излиза, че съм техен капитан. Колкото до скририте, те… все така размишляват… Тарн още няма официална позиция по отношение на Империята.
— Тогава кои са тези? — учуди се Стенуолд, а после думата сама цъфна в съзнанието му: — Мистерите?…
Ахеос хвърли поглед към войнството си.
— Единственото, което знам със сигурност, е, че ще се бият срещу осоидите. Изглежда някой от скририте е взел лично решение по въпроса и е призовал своите агенти. Иначе да, те са мистери, майстор Трудан, и са на твоя страна. За тази конкретна задача, Стенуолд Трудан, можеш да разчиташ на помощта им.
— И как по-точно ще го направим, моля? — попита Скуто, който още измерваше с поглед новодошлите.
— Моите хора неведнъж са идвали на разузнаване тук — обясни Ахеос. — И винаги е имало охрана. Сега хелеронската стража е изчезнала.
— Което ще ни улесни, разбира се — обади се Балкус иззад рамото на Скуто.
— Уви не. Защото означава, че ни очакват — попари надеждите му Ахеос.
Стенуолд беше принуден да се съгласи с преценката му.
— Или са ги избили до крак, или са ги подкупили, или пък са се изтеглили по заповед на някой магнат, купен от Империята. Е, къде се крият осоидите, Ахеос?
— Има няколко в самата машина — обясни молецородният. — Четирима видяхме да се крият в машинния двор. Смятаме, че са повече и че това е капан.
— Ние обаче знаем, че е капан, следователно можем да им подложим крак и да наклоним везните в наша полза — отбеляза Стенуолд.
— Ако това искаш, ние ще те последваме — заяви Ахеос. — Всички, които водя, са се заклели в това. — Той изкриви лице, притисна за миг Че, след което я пусна. — Битката ще е жестока, майстор Трудан. Видяхме близо четиридесет осородни войници недалеч оттук, които без съмнение очакват знак от постовите си. Главният им лагер също е близо, неслучайно, разбира се, така че подкрепления ще пристигнат за броени минути. Колко време ви е необходимо да разрушите двигателя?
Стенуолд погледна към Скуто, който сви красноречиво рамене.
— Трудно е да се каже. За пръв път си имам работа с такова чудо.
— Значи ще се бием — каза сериозно молецородният. Изглеждаше блед и много млад, помисли си Стенуолд и плъзна поглед по лицата на другите. С изключение на самия него, Скуто, Тисамон и скакалецородния, дошъл с Ахеос, всички изглеждаха безумно млади.
— Ако някой от вас иска да си тръгне, сега е моментът. Говоря сериозно — каза той, но, разбира се, никой не помръдна. Всички бяха уплашени освен неколцина като Тисамон, в чиито вени смъртта течеше като кръв. Тук ги задържаха гордостта и страхът да не се посрамят, и на Стенуолд му идеше да ги смъмри, да им викне, че наранената гордост се лекува, а смъртоносните рани — не.
Но не каза нищо, защото сега те бяха неговите хора. Дошли бяха тук заради неговия план, да живеят или да умрат според уменията си и прищевките на съдбата.
— Как да ви използваме най-добре? — обърна се той към Ахеос.
— Можем да ги ударим, без те да ни видят. Първата кръв ще я пролеем ние — предложи молецоидът. Хвърли поглед към богомолкородната жена, която навярно беше тактикът на групата им. — Ето какво ще направим — продължи Ахеос. — Ние ще нападнем осоидите в машината и постовите, които забелязахме. Щом ни видите, че ги връхлитаме, трябва да се отправите веднага към двигателя. Осородните несъмнено ще вдигнат тревога, но ще настъпи хаос, от който ние трябва да се възползваме максимално. Моите хора и онези от вас, които няма да са заети с разрушаването на двигателя, ще трябва да удържим натиска, докато задачата не приключи. Това е нашият план.
Стенуолд кимна.