— По-добър нямам — призна той.
Ахеос и групата му потънаха в мрака, който за тях не представляваше пречка. Стенуолд даде знак на другите да се снишат и тръгна предпазливо към ръба на машинния двор. Отдолу имаше купчина изкопна пръст, така че спускането и придвижването до „Гордост“ нямаше да представляват проблем сами по себе си. Изтеглянето след това беше съвсем друга история.
Започнал беше да отброява наум секундите, но си даде сметка, че е глупаво, и спря. Тревогата можеше да се вдигне в следващия миг или след десет минути. Нощта беше хладна с лек вятър от изток и неестествено тиха. Не беше за вярване, че четиридесет осородни клечат и дебнат на хвърлей камък оттук.
„Сигурно са затаили дъх.“
— Там! — изсъска Тиниса. Стенуолд не беше видял нищо, но нервите му бяха опънати до скъсване и той даде команда за начало, разчитайки на нейното зрение:
— Напред!
— Капитане! — извика един от хората му и Талрик се стресна. Нощта беше тиха и нямаше сигнал за тревога.
— Какво? — попита той.
— Видях нещо до двигателя, капитане.
Талрик се покатери на насипа да погледне. Хората му не бяха нощни създания, но газените фенери покрай „Гордост“ осигуряваха достатъчно светлина.
— Нищо не виждам… — промърмори той, но само след миг промени мнението си почти едновременно с пронизителното изсвирване — уговорения сигнал за тревога.
Сянка. Нищо и никаква сянка, препречила за миг светлината на фенерите, а после от кабинката на „Гордост“ изпадна човек. Един от собствените му войници, които чакаха в засада там. Атаката беше започнала.
— Тръгвайте, всички! — извика той. — Леки въздушни, осигурете двигателя. Пехота… — В същия миг видя някакви хора да се спускат в машинния двор. — Там — посочи той. Десетина от неговите войници вече се бяха издигнали във въздуха и набираха скорост към двигателя. Други десетина се изсипваха покрай него, с по-тежки доспехи, с копия и щитове. Талрик погледна още веднъж към натрапниците и му се стори, че различава Стенуолд в челото им. При малобройни атаки като тази добрият командир трябваше лично да предвожда хората си и Талрик изпита уважение към Стенуолд за доблестта му.
— Ти — обърна се Талрик към мухородния пратеник, който чакаше на крачка зад него. Младежът беше от щатните, а не от местния набор, и носеше имперска ливрея над кожения нагръдник. — Върви при майор Годран. Кажи му да доведе три… не, нека са четири взвода по най-бързия начин, да прати също автовозилото и дирижабъла.
— Да, капитане. — След миг пратеникът вече летеше към главния имперски лагер. Талрик, заобиколен допреди малко от двайсетина мъже, сега беше останал сам.
Стенуолд не беше спринтьор и по-чевръстите членове на групата му го изпревариха още преди да е преполовил разстоянието до „Гордост“. Чул беше силното изсвирване — знак, че молецоидите не са открили навреме поне един часовой. Силуети прелитаха покрай празничните светлинки, обточващи навеса на „Гордост“. Сиянието на газените фенери се отразяваше в стомана, чуваха се стонове на болка и пресечени викове. Тисамон и Тиниса бяха излезли начело и тичаха с убийствена скорост към двигателя. Щяха да стигнат там първи, но бързината им с нищо нямаше да ускори основната задача по унищожаването му, само щяха да пролеят още вражеска кръв и да се изложат на още по-голям риск.
Молецороден боец се стрелна над главата му, неясен силует със сив плащ, бели очи и обтегнат лък. Стенуолд вече дишаше тежко. Видя, че е останал на опашката и реши да забави темпото, за да не остане съвсем без сили. Огледа се наляво и надясно.
Наляво строителната площадка беше разчистена чак до два вагона, зарязани на отбивка от релсовия път и надвиснали като тъмна извита стена. Надясно тъмнината се гънеше от черните сенки на две големи купчини изкопна пръст. Когато ги подмина на бегом, Стенуолд видя друг двигател, джудже в сравнение с масивната снага на „Гордост“, и мерна някакво движение през прозорците му — мъже тичаха покрай релсите от другата му страна.
Право напред и без предупреждение се разрази истинска битка. Жила проблясваха, ранени викаха. Стенуолд беше достатъчно близо и видя как един молецороден отхвръква към металния кожух на „Гордост“ с нажежена рана от огнен залп в гърдите. Богомолкородната от Тарн се оттласна във въздуха, крилете й се разгънаха и тя съсече водещия осоид преди войникът да е намалил собствената си скорост.