— Надясно! — изрева Стенуолд. — Че! Скуто! Тисамон и Тиниса! Отивайте при двигателя! Останалите — с мен!
Издал заповедта, Стенуолд се опита да спре, но дори това не беше лесна задача — краката му заораха в омесената с чакъл пръст и той за малко да изпусне арбалета си. Отряд бронирани осородни войници тичаше право към тях във формата на клин с вдигнати щитове и насочени напред копия. Докато Стенуолд се мъчеше да зареди арбалета си, две стрели профучаха край него и се забиха безпомощно в щитовете на осоидите. Клинът се приближаваше на бегом. Стенуолд бръкна в торбата на кръста си за граната.
В следващия миг оглуша, защото Балкус беше открил огън със своя гвоздистрел и три последователни детонации разтърсиха целия машинен двор. Върхът на имперския клин се разпадна. Двама войници се строполиха, покосени през щитовете и броните си. Балкус беше коленичил и се мъчеше да извади заседнал в дулото снаряд. Спера се издигна във въздуха и арбалетната й стрела повали войник в последната редица на клина. Объркването сред осоидите не трая дълго и клинът започна да се оформя отново. Стенуолд ги видя как прехвърлят копията в левите си ръце, за да освободят десните за огнени залпове.
На негово място големите военачалници сигурно биха оползотворили времето си в преценка на баланса и възможностите, но Стенуолд не беше войник, затова просто извика: „Нападайте!“ В същото време запали фитила на гранатата със стоманената си запалка и метна металната топка напред.
Гранатата се удари в щит и падна в краката на най-близкия осоид. Мъжът едва успя да сведе поглед към земята, когато металната обшивка се пръсна и шрапнелите го смляха на кайма, ранявайки и другите около него. Едно назъбено парче метал забърса рамото на Стенуолд.
А после дойде ред на близкия бой. Стенуолд извади меча си и нападна, докато противникът правеше опити да се прегрупира. Прониза един в незащитената от броня подмишница и войникът впи отчаяно ръце в него, преди да падне на земята. До него бръмбарородният с тежката броня стовари алебардата си, строши един щит и отсече ръката на мъжа, който го държеше. Гвоздистрелът на Балкус изрева още два пъти почти от упор, после мравкоидът го преметна на гърба си, изтегли късия си меч и продължи да се бие с точните, пестеливи движения на своята раса.
Че тичаше към двигателя. Нямаше време да се оглежда, но и малкото, което видя, говореше за сериозна битка и твърде много трупове. Повечето бяха на осоиди, но сред мъртвите имаше и трима молецородни, единият от които можеше да е Ахеос.
„Не трябва да мисля за това.“ Което не я спря да мисли точно за същото, разбира се, но за щастие краката й знаеха какво правят и я носеха напред.
Там се бяха появили осородни и се обръщаха да посрещнат новодошлите. Енергиен залп изсъска покрай нея, на педя от главата й. Друг литна към Тиниса, но тя отскочи сръчно встрани, а после се вряза в противника рамо до рамо с баща си.
Двамата имаха минимална преднина, няколко крачки само, броени секунди. Въпреки това и въпреки разказите на очевидци в Мина, Че изпадна в потрес. Не можеше да повярва на очите си. Преди не беше виждала Тисамон в действие, нито си бе давала сметка с колко малко му отстъпва доведената й сестра.
Двамата не дадоха на осоидите нито време, нито възможност да се защитят. Връхлетяха от мрака под блясъка на газените фенери и ги подложиха на заколение. Тисамон танцуваше със закривеното острие на ръкавицата си сякаш човек и оръжие са отделни същества, които нападат от различен ъгъл и височина, но със силна телепатична връзка като мравкоиди от един град. Тиниса беше в непрестанно движение и никога там, където я търсеха противниковите мечове. Рапирата в ръката й не можеше да бъде спряна, отблъсната или избягната. Всеки замах се лепваше за противника и го следваше неотвратимо, докато кръвта му не облееше острието.
Скуто мина между двамата почти без да ги погледне. Метна се в кабинката на машиниста в задния край на „Гордост“, но веднага отскочи назад с опърлено от енергиен залп рамо. Противникът му понечи да го посече, но късият меч издрънча безсилно в нагръдника на шипородния. Скуто се пресегна, сграбчи войника и го притисна в любовна прегръдка, при което дузина закривени шипове изстъргаха по бронята на гърчещия се мъж. Че откри, че й се иска да набие спирачки далеч от мелето, не защото я бе страх от имперските войници, а защото се притесняваше, че в кръвожадното си заслепение Тисамон и дъщеря му не подбират жертвите си. Вместо това стисна зъби, продължи напред и замахна с меча си към гърба на войника, с когото се боричкаше Скуто.