Талрик се строполи на едно коляно с вик на болка и замахна напред със собственото си острие. Уцели я в корема, но ударът беше слаб заради шока и болката, затова се плъзна безсилно по кожения жакет, отвори плитка рана отстрани на кръста й и още една на ръката при обратния удар. Тиниса залитна назад и Талрик видя как пръстите й се разтварят, но вместо да падне на земята, рапирата остана в ръката й сякаш по своя воля.
Той се изправи. Болката го повали на колене почти веднага, но не преди да е изстрелял жилото си. Тиниса успя да се извие и енергийният залп се заби в металната обшивка на „Гордост“.
— Ти го уби! — изкрещя Тиниса към него, Талрик се дръпна назад, тя нападна стремително и върхът на рапирата драсна кървава черта по скалпа му. Той се изправи със залитане, принуди я да отстъпи, изтеглил назад лявата си ръка за нов залп.
Тисамон се надигна. За миг и двамата замръзнаха, Тисамон — изправен наполовина. После богомолкородният тръсна глава и се изправи докрай. С едната ръка притискаше обгорения си хълбок, но острието на другата беше готово за битка, напоено с кръвта на две дузини осородни, но още незаситило апетита си.
Оголените му зъби можеха да са както гримаса на болка, така и усмивка на нетърпение.
Ранен и изправен пред това чудовище, което беше намерило сили да стане на крака и сега го гледаше с екзекуторска усмивка, Талрик усети как самообладанието му изневерява. И преди беше изпитвал страх, но страх рационален. Сега се оттласна назад, разгъна криле и избяга от този откачен убиец и двойно по-откачената му дъщеря. А после хората му се нахвърлиха върху Тисамон и Тиниса. И двамата бяха ранени, и двамата бяха по-бавни в движенията си отпреди и въпреки това не отстъпваха. Талрик се огледа за автовозилото, което трябваше вече да е пристигнало.
А то гореше, видя с ужас той. Три от краката му не помръдваха, четвъртият липсваше, пламъци излизаха от люка и бойниците. Отзад бавна огнена опашка се влачеше по небето след подпаления малък дирижабъл, който губеше непоправимо височина.
Че дръпна още два лоста, завъртя една от манивелите и усети как мощността на двигателя се покачва. Подът под краката й вибрираше. Почти беше успяла, знаеше го. Горивната камера със стъклен капак отпред се беше нажежила и Скуто надничаше вътре, притиснал сгънат на две парцал към лицето си. Че усещаше как целият двигател се тресе. Знаеше, че конструкторите на „Гордост“ никога не са очаквали рожбата им да бъде подложена на такъв стрес.
— Почти — промълви тя и завъртя с още три оборота манивелата, скъсявайки разстоянието между свръхзаредените елементи в дългия търбух на двигателя. Въображението й рисуваше картини на сблъскващи се светкавици, все по-бързо и по-бързо, докато не се слеят в единна задвижваща тяга.
— Че… — обади се нервно Скуто.
— Само още малко — каза му тя.
— Че! Стига! Трябва да вървим!
— Защо? — попита момичето и вдигна поглед от контролните уреди.
Скуто се виждаше само отчасти, сякаш някой го беше срязал по вертикалата и едната половина беше изчезнала безследно в бездна от мрак. Другата половина, тази откъм прозореца, се губеше в море от светлина. Не горещина, даде си сметка Че, а чиста светлина, макар дебелото стъкло да се топеше като лед в топла утрин, обточено по краищата със сияние, което разяждаше метала и го свличаше в локва на пода като разтопен восък.
— Трябва да се махаме оттук! — повтори отчаяно Скуто, а после извика с пълно гърло към всички, които се намираха в близост до двигателя: — Хей, дръпнете се от влака!
Тиниса чу дивашкия крясък на шипородния. Видя, че оцелелите осоиди отстъпват панически, малкото, които бяха в състояние да го направят. Погледна към Тисамон — смъртно блед дори на лунната светлина, олюляващ се.
Тиниса го прихвана, преметна ръката му през раменете си и го прегърна през кръста. Тисамон изсумтя от болка, но за подробности нямаше време — от кабинката на „Гордост“ извираше бяла светлина, извираше и през шевовете на металната обшивка.
На известно разстояние пред тях имаше осоид — беше същият мъж, който простреля Тисамон. Тиниса стисна рапирата си с надеждата да го прониже, преди той да ги е засипал с огън. Мъжът се бе отпуснал на едно коляно и за миг погледите им се срещнаха. В неговия Тиниса прочете болка, горчивина и дори отчаяние. А после мъжът разпери криле и се издигна високо в небето.