Стенуолд плъзна поглед по слушателите си, ранени, изтощени, омърлушени. Племенницата му, осиновената му дъщеря, нейният истински баща; издръжливият Скуто с неговата неизменна вярност и мравкородният наемник Балкус, който не беше получил плата, но все пак беше тук; тайнственият Ахеос, който също беше тук в компанията на традиционните си врагове; Спера мухородната, която бе настояла да я донесат на ръце от леглото, за да чуе думите му.
Спомни си за онази, другата задруга, разпаднала се толкова отдавна, за мъртвия Мариус и изгубената любов на Тисамон.
„Не е било напразно.“ Стенуолд даде клетва пред себе си. Всеки меч, вдигнат срещу Империята, всяка дума на насърчение щяха да се трупат на везните. Самият той щеше да говори, да окуражава, да буди спящите, да отваря очите на слепите, да събира войнство за свещената кауза и накрая, ако везните не натежаха в тяхна полза, ако приливната вълна на Империята залееше Равнините, то нямаше да е защото той е спестил и грам усилие в битката срещу нашественика.
— Ще дойдете ли с мен в Колегиум? — обърна се към всички им той и никой, дори Ахеос, не сведе очи към пода.
Бойните действия още не бяха започнали, но когато Салма и спътниците му наближиха Тарк, осоидите вече бяха пред града. Лагерът им оформяше полукръг пред крепостните стени. Не беше за вярване, че толкова голяма войска се е придвижила толкова бързо, при това през пустинята.
Скрил заслони очи и плъзна поглед по знамената и гербовете, машините и формированията.
— Сериозна артилерия са докарали. Стенобойни машини, оловомети и какво ли още не. Ако не греша, има пчелородни инженерни части от Сзар; щурцоиди копачи от Делве; диви осородни от хълмовите племена, които да вземат страха на противника; дори мравкоиди от Мейнис — изглежда осородните са наясно колко обичат да се избиват помежду си мравкоидите. И цяла колона с брезентови покривала, някакви машини навярно. Червата ми да се изсипят, ако това не е цялата Четвърта армия, че и отгоре. Кръв и смрад!
Салма и Тото гледаха мълчаливо. Никога не бяха виждали толкова войници на едно място, още по-малко в комплект с тежко въоръжение, обсадни машини, окопи, роби, ездитни животни, обслужващ персонал и походни лавки.
Същото важеше и за Тарк, мислеха си те. Както и за целите Равнини. Никой никога не беше виждал такова нещо.