— Един ден ще потегля на изток! — Константин пак се изтегна на лежанката, взе кърчага и наля фалернско в чашата си. — Моите легиони ще срещнат неговите и Лициний вече няма да го има.
— Да, скъпи ми синко, и тъкмо затова ние се нуждаем от християните — отбеляза Елена. — Помисли за силните църкви в Гърция, Палестина и Мала Азия. — Тя се изправи и седна до Константин с очи, впити в неговите. — Когато потеглиш — просъска тя, — християнският знак ще се вее върху твоите знамена и ще краси щитовете на легионерите ти. И какво ще помислят християнските църкви на изтока? Ще те поздравят като спасител, наместник на Бога на земята.
Тя погали сина си по главата.
Всички седяха като омагьосани. Елена сякаш бе забравила къде се намират — загрижената майка с нейния любим син.
— Явно си го обмислила — каза Константин.
— Обмислила съм го! — отвърна Елена и го стрелна с поглед.
Константин допи виното, меко се изплъзна от майка си и се изправи на крака.
— Вашият император е отегчен! — заяви той. — Той говори и пи достатъчно. Сега желае да се оттегли.
Като се завъртя на пети, Константин напусна залата. Мраморните коридори бяха пусти. От време на време някой роб пресичаше пътя му. Сенките криеха войници от императорската гвардия, облечени в брони и кожени полички, с копия и щитове в ръка.
— Твое величество!
Константин се обърна, пръстите му стиснаха камата, но от полумрака изникна свещеникът Силвестър.
— Помислих, че си си тръгнал! Откъде знаеше, че ще бъда тук сам?
— Отегчението ти беше очевидно, твое величество. А аз трябва да ти кажа някои неща.
— Откъде разбра? — настоя Константин и тръпка на безпокойство премина по тялото му.
— Твое величество — разпери ръце Силвестър. — Дворецът е пълен със слуги и роби. Много малко от тях горят благовония пред идолите. Върви в покоите си. Ще намериш нашите знаци, Chi и Rho, рибата и думата Ichthys27. Казаха ми за господарката Сабина.
— И ти дойде да ме поучаваш?
— Моралът ти, твое величество, е въпрос между теб и Бога. Точно в този момент той не е моя грижа.
Константин почувства боязън. Както другите казваха, той беше господар на Запада. Това беше неговият дворец, по коридорите стояха неговите стражи, онези доверени легионери, с които бе заменил преторианците, разгромени от него на Милвийския мост. На Марсово поле28 лагеруваха два легиона изцяло на негово разположение, още два пъти по толкова имаше зад градските стени. И все пак този обикновен свещеник изглежда можеше да влиза навсякъде и да прави каквото си иска.
— Тогава защо си дошъл? — впи императорът поглед в Силвестър.
— Както казах, твоят морал не ни засяга, но империята е важна за нас. Ние също си имаме шпиони — прошепна свещеникът. — Тези убийства ще очернят името ти, макар че кой ли политик е с чисти ръце?
— В залата ти говореше за дълбоки подмолни течения.
— Да, твое величество, тези убийства крият нещо друго. Какво — ние не знаем. Ти си добре дошъл в Рим като спасител, но има мнозина, които жадуват за старото време. Затова те подстрекават срещу Лициний и те превръщат в заложник на услугите, които ти правят.
— Сетне?
— И сред нас има такива, които не вярват, че можем да преговаряме с държава, която в продължение на векове ни е преследвала.
— А! — засмя се Константин. — Значи затова си тук, Силвестре?
— Затова и за едно последно предупреждение. Не се доверявай на никого!
— Дори и на майка ми?
— Твое величество, не вярвай на никого!
Силвестър се поклони и изчезна в тъмнината.
Константин остана още миг на мястото си, после пак тръгна. Отвори една врата и пое по един перистил29. Градината, сладко ухаеща на цветя, беше осветена от факли и светилници. Трепкащата им светлина караше сенките на дърветата, лавровите храсти, чинарите и елите да танцуват. Един фонтан разпръскваше струите си. Константин спря и се вгледа в бликащата вода, която извираше от устата на мраморна риба в ръцете на Купидон. Сети се, че Сабина го очаква и се забърза. Коридорът зад градината беше пуст; слугите бяха запалили светилници и ги бяха поставили в нишите на стените. Константин спря пред една врата и леко почука.
— Сабина!
Никой не отговори. Той отвори вратата. Помещението пред него беше разкошно обзаведено. Стените бяха изрисувани с растителни мотиви, във всеки ъгъл имаше мангали с благовонна жар и светлината им проблясваше по медта, по златните и сребърни орнаменти в украсата на стаята. Лежанката беше празна; обширното легло в ъгъла бе обвито в гъстата мъгла на балдахина, на масата до него гореше светилник. Константин затвори вратата и на пръсти прекоси помещението. Той отметна нежната прозрачна материя: облечена в тъмноморава роба, на леглото бе просната Сабина. Дори и в неясната светлина се виждаха синкавите петна по бялата й като слонова кост шия. Огърлицата, която куртизанката носеше, бе скъсана и зърната се бяха разпилели между стегнатите й гърди. Червената й коса покриваше част от лицето. Константин леко я отмести с пръст и разкри кървавия кръст върху дясната й буза. Внимателно обърна лицето: същият знак се виждаше на лявата страна и на челото.
27
Буквите, съставящи гръцката дума „ихтис“ (риба), съответстват на абревиатурата „Иисус Христос Божи Син Спасител“. — Бел.прев.
28
Местност в Рим, посветена на бога на войната Марс, където били разположени основните казарми и се провеждали военните обучения и парадите. — Бел.прев.
29
Перистил — колонада около здание или покрита галерия от едната страна с колони, а от другата със стена. — Бел.прев.