Клавдия взе ведрото, което бе донесла, и го последва. Върна се в кухнята и седна сама на една пейка, загледана как кухненските прислужници палят огън в огнището. Внезапно се зачуди какво ли правят в „Магариците“ и се усмихна при мисълта, че ще работи в един от най-скъпите бордеи на Рим. Дали Фортуната бе ходила там? Ако сикарият беше мъртъв, защо момичето бе отишло в „Троянският кон“? Какво бе търсила там и какво бе видяла, което да предизвика нейната собствена жестока смърт? Ако Елена бе права, сикарият вече не беше в играта. Или имаше още един сикарий? Дали не беше оставил наследник?
Глава седма
В трудни времена не забравяй да запазваш хладнокръвие.
Клавдия се захвана със задълженията си. По-късно вечерта, когато вече палеха светилниците и стражите се сменяха, Анастасий отново я повика, този път в покоите на императрицата. Когато влезе, Клавдия очакваше разкош, а видя скромно обзаведена стая, едва ли не като войнишка палатка. Стените и колоните бяха от тъмен мрамор, без никаква украса. Изящните мебели от сикоморово дърво, маси, столове и кресла, бяха единственото отстъпление пред разкоша. Клавдия видя ракли и заключени ковчежета. Две от раклите бяха отворени: едната бе пълна с малки кожени торбички, другата — със свитъци от велен и пергамент. Прозорците, гледащи към императорските градини, бяха отворени, а тежкото ухание, идващо от алабастровите купи и покритите с капак мангали в ъглите, изпълваше стаята. Елена седеше зад огромно писалище в подобно на трон кресло и потупваше бузата си с пергаментов свитък. Беше облечена изцяло в бяло, само краищата на мантията и тогата й бяха поръбени с тясна пурпурна ивица. В светлината на маслената лампа Клавдия съзря останки от някогашната голяма красота, пленила бащата на императора. Клавдия никога преди не беше виждала и това изражение на лицето на Августата: по него бяха изписани страх и напрегнато внимание.
— Толкова мило, че дойде, Клавдия! — меко се обади Елена, сякаш посетителката й беше знатна патрицианка.
Анастасий примъкна столове за себе си и за нея.
— Седни, седни! — Елена приглади с пръсти косата си. — По-рано днес се отнесох лошо с теб, мишле. Сега обаче искам да чуя какво наистина мислиш по този въпрос.
— Трудно ми е да повярвам, че сикарият е мъртъв.
— Друго?
— Знаците по лицата на труповете. Вярно, убиецът се подиграва с императора, но се подиграва и с християнската църква.
Елена изгледа Анастасий.
— Продължавай, мишлето ми!
— Самите убийства. Става дума за известни куртизанки. Телата им бяха намерени в паркове и места за отмора в Рим. Но едната беше убита тук, в самия дворец. Смъртта й сигурно лесно ще може да се разследва.
Елена кимна:
— Тя беше разследвана. На никого не се позволява да приближи императорските покои без пропуск. Стражите помнят хората, които са влизали и излизали. Някои от тях познавали, други не. Но определено си спомнят как Сабина пристигнала в носилка. И обърни внимание на това, мишленце, спомнят си и друга жена, красива и забулена, от която се носело благовоние. Стражите са видели как е дошла, но не и как си тръгва.
— Тя би могла да е убиецът! — предположи Клавдия.
— Но ако убиецът е тази жена — заяви Елена, — единственият начин да излезе, е да се промъкне през прозореца и да прекоси градината, а там също патрулират стражи. — Августата сухо сви рамене. — През онази нощ нямаше тревога, а сега разполагаме и с това. — Тя й подаде свитъка. Ръкописните букви бяха едри, добре оформени.
— Цитати? — попита Клавдия.
— Прочети ги, мишле!
— Първият е от Салустий52: „Това, че си смутил мира, само по себе си изглежда голямо възнаграждение.“
— А вторият?
— От същия автор, от книгата му за Югурта: „Всяка война започва лесно, но трудно се спира. Нейното начало и край не се контролират от един и същи човек.“ — Клавдия отдалечи от очите си пергамента, опитвайки да улови светлината от маслената лампа. — Останалите са из „Сатири“ от Ювенал.
— Знам какво гласят! — Елена се облегна назад в креслото си. — Първият е: „Всичко в Рим си има цена“. Вторият: „Кой ще пази пазачите?“. Всеки от тях може да се разглежда като предупреждение към мен.
— Може би показват мисленето на убиеца! — съгласи се Клавдия. — Тези цитати от Салустий за създаването на хаос заради самия хаос, както и думите, че не онзи, който започва войната, я завършва.
— А епиграмите на Ювенал? — продължи Елена.
— Те не са заплашителни. Писателят казва, че всичко в Рим може да се купи. По-скоро е намек за стражите ти.
52
Гай Салустий Крисп (86 — 35 г.пр.Хр.) — римски историк и общественик. Особено известни са трудовете му „Срещу Цицерон“, „Югуртинската война“ и „Истории“. — Бел.прев.