— Негов е! Негов е! — ревеше тълпата.
Клавдия притисна ръце към корема си.
— Довърши го!
Сега тълпата изразявате одобрението си за майсторството на Муран, защото, докато противникът му се бе разсеял от виковете, фризиецът се превъртя върху пясъка, грабна меча си и скочи на крака. Битката се поднови, но с различен ритъм. Муран изглеждаше решен да я приключи. Самнитът изгуби щита си, Муран го порази в рамото и другият се олюля. Захвърли меча си и вдигна пръста на лявата си ръка към императорската ложа — знак, че не може да се сражава повече и моли за милост. От протегната му ръка струеше кръв, раната бе по-дълбока, отколкото можеше да се предположи. Ланистите, въоръжени с камшици и мечове, за да подтикват гладиаторите, ако те решат да не се сражават, излязоха на арената и застанаха между Муран и победения му противник. Уредникът на игрите се изправи и се наведе от края на ложата. Сега самнитът стоеше на едно коляно. Бе захвърлил меча и се кланяше с протегнати ръце. Тълпата се раздели. Бяха се наслаждавали на сражението, но сега се обърнаха срещу самнита. Повечето мислеха, че е трябвало да продължи да се бори. Разнесе се вик:
— Прережи гърлото му! Прережи гърлото му!
Викът прерасна в рев. Уредникът протегна дясната си ръка с насочен напред палец. Ревът се усили още повече. Уредникът обърна палеца надолу: никакво милосърдие, никаква милост, самнитът трябваше да умре! Муран свали шлема си и пристъпи с меч в ръката. Самнитът се опита да се изправи. Той се хвана за бедрото на Муран, за да се опре. Муран му каза нещо. Мъжът вдигна глава. Муран заби меча право в незащитеното му гърло. Самнитът сякаш се отпусна назад; за миг остана полуседнал, после бавно се свлече на едната си страна. Тълпата притихна. Изтощен до краен предел, Муран също се строполи върху пясъка.
Сега на арената се появиха странни създания, водени от гротескна фигура, облечена в плътно прилепнала към тялото туника и високи ботуши от мека кожа. На лицето си мъжът имаше маска наподобяваща птица. В едната си ръка носеше чук, а в другата — нажежено до червено желязо. Групичката се приближи до мъртвия гладиатор. Мъжът залепи желязото на гърдите на самнита, за да провери дали действително е мъртъв, преди да разбие главата му с чука. Завързаха ходилата на трупа с въжета и докато го извличаха през „Портата на смъртта“, гротескната фигура, която трябваше да изобразява Харон, танцуваше пред него. Муран се изправи и с протегнати ръце прие поздравленията на тълпата. Когато напусна арената веднага дотърчаха роби с гребла, които изравниха пясъка за да скрият кръвта, и прибраха падналите оръжия. Игрите продължаваха.
Клавдия се отдръпна още по-назад в сянката на подиума. Гадеше й се и беше развълнувана, но се радваше, че Муран победи, и че довечера Януария няма да рони сълзи. Погледна благородните дами сред публиката. Някои, очевидно възбудени, плъзгаха ръце под туниките, между краката си. Две се притискаха една о друга, ръцете им шареха по краката, раменете, гърдите. Домацила се беше проснала възнак с полуотворена уста, приличаше на жена, която е пила много. Преструвайки се, че гледа битките на арената, Руфин скришом четеше някакви документи, поставени върху коленете му.
Денят напредваше, борбите продължаваха. Понякога гладиаторите бяха нерешителни, друг път радваха тълпата; на двама подариха живота. Най-сетне първата част на празничния ден завърши. Всички налични сенници бяха вече опънати, търговци на храна и вино обикаляха по редовете. Някои от зрителите напуснаха местата си, за да потърсят прохлада и освежителни напитки. Други обаче останаха, за да се забавляват с масовата екзекуция на осъдени роби и престъпници. Завлякоха неколцина от нещастниците на арената и пуснаха от клетките три едри мечки. Отначало животните и хората стояха далеч едни от други. Скоро обаче роби с камшици и нагорещено желязо погнаха мечките напред. Разярен, един от зверовете се втурна към затворниците и ги разхвърля като топки за игра. Подушили кръвта, и другите две мечки се включиха в лова. Един от затворниците се освободи от въжетата и побягна. Тълпата забрави да яде и ревеше от смях пред разкривеното от ужас лице на клетника. Клавдия отвърна очи. Промъкна се до вратата и излезе. Тълпата край нея беше в празнично настроение, хората се тъпчеха с храната, която бяха купили или носеха със себе си. Очите им виждаха само горките окаяници, които вече се бяха изтощили да бягат и сега стояха, заобиколени от трите звяра. Клавдия се опитваше да не обръща внимание на крясъците от арената и рева на тълпите. Усети, че някой я дърпа за туниката и се обърна. Един мърляв хлапак с омазана с мед уста се пулеше срещу нея.