— За мен е чест да бъда на твоя служба, божествена Августа.
— Каква служба? — рязко попита Елена.
Усмивката на Анастасий изчезна: Клавдия бе направила грешка.
— Аз… аз… извинявай, твое величество — заекна тя, — още съм новак в ролята. Искам да кажа…
— Не, недей. — Елена се засмя и протегна ръце. — Умна си, малко мишленце. Съвсем точно следваш ролята си. Защото това е роля, ти играеш. Ти носиш маска. Аз нося маска. Анастасий носи маска. Онези глупаци, военачалниците, дебелите сенатори, банкерите с алчните пръсти, всички носят маски. Но когато пият, когато са се излегнали глава до глава на лежанките и си подават един на друг кратера18 с вино, маските падат и те започват да бъбрят. In vino veritas, виното услажда сърцето и развързва езика, Клавдия. И точно тогава моето малко мишле събира трохите. — Елена си играеше с ресните на шала — Знаеш ли защо те наричам мишка, Клавдия? Знам, това не е много ласкателно, но хората никога не усещат, когато ти си край тях. Ти не си като муха, която се върти над яденето, или като бръмчаща пчела, която чуваш толкова ясно, че звукът сякаш постепенно се засилва. Не, ти се шмугваш вътре, шмугваш се навън, припкаш тук, припкаш там. Помниш ли какво стана преди няколко сутрини? Помниш ли дебелата Валерия, жената на търговеца на жито? Ти донесе поднос с чаши от кухнята. Преднамерено пратих точно за теб. Оставих те да чакаш до вратата. Изтървах една от шнолите си и те накарах да я вдигнеш.
Клавдия кимна.
— А когато ти си тръгна, знаеш ли какво попитах дебелата Валерия? — Елена се изкикоти зад пръсти. — Казах: „Можеш ли да опишеш прислужничката, която току-що влезе?“. И знаеш ли, тя дори не беше разбрала, че си била там.
Клавдия извърна поглед без капка изненада.
— Питам се, какво ли става в тази твоя малка главица? — презрително произнесе Елена. — О, престани да гледаш бедната Фортуната! — рязко заповяда тя. — Мъртва е. Рим е пълен с трупове. На никого няма да липсва. Тя се провали. Ти ще ме провалиш ли, Клавдия?
— Аз съм смирена служителка на твое величество.
Елена се вгледа в очите на младата жена и усети как те студено я преценяват. Беше свикнала с шпионите. Някога самата тя упражняваше този занаят. Но тази Клавдия…
— Анастасий мисли, че си много ловка — изгука Елена, — казва, че от всички мишки ти си най-добрата. И да не го кажеше той, аз щях да го кажа — гласът й стана по-остър.
Анастасий вдигна ръка и направи някакви движения с пръстите си.
— Какво ти казва? — повелително попита Елена. — Знам някои от знаците му, но други не разбирам.
— Казва ми да внимавам! — отвърна Клавдия.
— Да, така трябва да казва. — Императрицата разтвори пръсти и поднесе към носа си малката торбичка с благовония, която държеше в ръка. — Странно, нали? — отбеляза тя. — Кръвта мирише на желязо. Това място ми напомня амфитеатъра. Амфитеатърът е като живота, нали, Клавдия? Победители и победени. Зрителите, богатите, могъщите, бедните и нищите — тях не ги е грижа. Всеки ходи там заради нещо свое. Мисля, че клетниците искат да видят как под острието на меча някой страда повече от тях. А знаеш ли защо дебелата Валерия отива в амфитеатъра? Тя се възбужда! Дебелата кучка си представя, че е легнала с гладиатор! Младежите я ухажват, възползват се от благоразположението й и тя се увлича. Ти била ли си някога влюбена, Клавдия?
Младата жена студено отвърна на погледа й.
— Не, не мисля — сухо изрече Елена. — Християнка ли си, Клавдия?
Отговорът на този въпрос беше отрицателно поклащане на главата. Елена присви очи.
— Не вярваш в нищо, нали? Големите тлъсти богове и богините, които пъчат гърди и вдигат крака. В Рим има само един бог, Клавдия — продължи Елена. — Това е синът ми, божественият Константин.
18
Кратер — голям дълбок съд от печена глина или метал с две дръжки, украсен с рисунки, в който виното се смесва с вода — Бел.прев.