Тя стана, отиде до вратата и я отвори. На долния етаж Януария се кикотеше с Крикс, докато двамата пресушаваха кърчаг вино. Клавдия се върна отново до прозореца и се загледа навън. Градината долу беше дело на Попея: лехи със зеленчуци и цветя, стената с цветна мазилка. Над всичко това бе закачен голям дървен кафез за птички, с извити прегради от конопени мрежи, за да не излитат пернатите. Попея се гордееше, че отглежда охранени гълъби и свраки, които учеше да говорят. Клавдия остана до прозореца известно време, като се опитваше да се успокои. Нападението под Колизея бе приключило. Убиецът не бе успял, но защо първи беше нанесъл удар? Защото тя се бе приближила прекалено много до него? Клавдия се отдръпна от прозореца и легна на леглото. Остави мислите си свободно да се реят и да извикват картините, които искаше.
— Какво научих? — запита тя тавана.
После затвори очи. Преди няколко месеца Рим и цялата Западна империя се управляваха от Максенций и неговия съуправител, цезарят Север. Лициний управляваше Източната империя от Никомедия. Константин потегли на юг, разби войските на Максенций при Милвийския мост, а него уби. Подобните на Домацила и Парис избягаха от Рим. Север завзе вилата на Домацила и бързо издаде заповед за арестуването на Парис, достатъчно глупав да осмее управлението на Максенций. В самия град професионалният убиец, сикарият, е работел за Максенций.
Клавдия отвори очи.
— В действителност аз не знам дали сикарият е мъж или жена! — прошепна тя.
Върна се към размишленията си. Сикарият без съмнение беше отговорен за убийството на Север. Бе нает с тази цел от Августа Елена. Константин влезе триумфално в Рим, но Елена бе сторила нещо извънредно глупаво. Беше примамила сикария на среща и бе подготвила убийството му. А в действителност сикарият беше изпратил друг, жертва, която да изиграе ролята му. Самият той бе избягал, заричайки се да отмъсти и на Елена, и на Домацила.
— Да.
Клавдия се обърна настрани и се загледа в разхвърляните по пода играчки: в това имаше смисъл. Домацила беше наказана; Елена също — сикарият бе нанесъл удара си върху онзи, когото Елена най-много обичаше — Константин. Труповете умишлено бяха осквернени с християнския знак, който според Елена бе донесъл голямата победа на сина й. Елена бе отвърнала на удара, изпращайки онова момиче Фортуната да шпионира в двореца на сина й. Фортуната е била близка с Муран и Парис: и двамата твърдяха, че е посетила кръчмата „Троянският кон“. Малко по-късно Фортуната беше убита и трупът й бе открит закачен на кука в кланицата на императорския дворец. Защо? Защото беше научила нещо, което не е трябвало да знае? Клавдия се почеса по бузата: колко от тези заключения можеха да се докажат? Дъртата вещица Локуста, която държеше кръчмата „Троянският кон“, твърдеше, че сикарият е изчезнал.
И така, наистина ли сикарият беше мъртъв? И дали това не бяха двама души? Дали някой друг не бе го наследил? Всички тези убийства биха могли да се разглеждат като отмъщение, разчистване на сметки, но защо християнският свещеник Силвестър беше толкова заинтересован от тях? Не се ли страхуваха той и господарят му Милтиад, че влиянието на Константин ще отслабне? В края на краищата, тълпата в Колизея знаеше за нападенията над куртизанките, а закланият в точно тази странноприемница Арий бе донесъл пергаменти, които огласяваха убийствата и се подиграваха на императора. Кой беше организирал това? И, което бе още по-важно, убиецът беше показал, че дворците и стражите нищо не значат за него. Той очевидно имаше властта свободно да се придвижва из личните императорски покои и там да убие куртизанката Сабина.