Те излязоха от храма. На стъпалата седеше просяк — потънала в мръсотия черна купчина дрехи, която умолително вдигна ръце и започна хленчи за милостиня. Силвестър пусна монета в ръката му и като хвана Клавдия за лакътя, поведе я обратно по улицата. Просякът напрегнато ги гледаше, докато двамата се отдалечиха. После захвърли монетата и енергично се изправи — без да показва какъвто и да е признак на слабост или някакъв телесен недъг, той тръгна през пустошта в посока към града.
По-късно същия ден Локуста, самопровъзгласила се вещица, собственица на публичен дом и притежателка на кръчмата „Троянският кон“, излезе от богато обзаведената си стая, заключи вратата зад себе си и слезе по стълбите към залата за хранене. Помещението тъкмо започваше да се пълни. Игрите бяха свършили и всеки искаше да иде някъде да хапне, да пийне нещо и да побъбри за онова, на което беше станал свидетел. Момичетата бяха заети — в момента две от тях вече повеждаха клиентите си навън към тясната уличка, за да ги обслужат. Прислужниците обикаляха с подноси, отрупани с ястия. Главорезите, наети от нея, кимнаха и вдигнаха ръце в поздрав. Локуста се почувства доволна. Вечерта щеше да донесе печалба. Тя застана в подножието на стълбището и се огледа, като търсеше лице, което би й създало проблеми: някой шпионин или доносник. После се засмя. Никой нямаше да бъде толкова глупав! Ако се появеше непознат, той или тя веднага щяха да бъдат разпитани най-подробно.
— Заповядай при нас, господарке! — Огромен снажен моряк се опита несигурно да се изправи на крака. — Заложих пари на Муран и Крикс, и двамата победиха. Сега съм по-богат с две сестерции57!
Веднага започнаха да обсъждат игрите. Морякът се опита да имитира някои от нещастниците, които мечките бяха убили. Локуста щракна с пръсти и заповяда да поднесат вино за всеки — за сметка на кръчмата. Беше ходила на игрите, за да се убеди, че някои от гладиаторите ще дойдат тази вечер. И все пак усещаше безпокойство. Седна и отпи от виното си, слушайки с половин ухо гълчавата наоколо. Срещата с Августа Елена не й беше донесла изгодата, на която се надяваше. Докато вървеше към двореца, тя се питаше дали, подобно на съименничката й по времето на Нерон, не търсят уменията й на отровителка. А вместо това императрицата и онова момиче с лице на мишка й зададоха куп неприятни въпроси. О, тя запомни момичето! Ако тя беше прислужничка, Локуста беше жрица! Дали беше една от многото доносници на императрицата, или дори неин агент? Локуста беше изнервена и от онова, което научи в двореца. Дори в онзи съдбовен ден, когато получи поканата да се срещне с Елена, нямаше и следа от сикария. Носеше се мълва, че е бил убит, но Локуста не повярва в това. От всички в Рим тя се боеше единствено от него — безмилостен, посветил се на смъртта убиец, той не позволяваше никой да пресече пътя му. Веднъж, преди две години, тя се бе държала твърде фамилиарно, твърде много беше любопитствала и някой бе разсякъл любимото й куче на две, а после бе поставил половините му от двете страни на входа. Сикарият не каза нищо, а и самата тя бе твърде изплашена, за да го попита, но усети заплахата. Винаги, когато получеше знака му, трябваше да иде на мястото, където двамата се срещаха. Сикарият плащаше веднага и щедро. И нито веднъж не бе претърпявал неуспех. Тя отпи отново от чашата си.
— Господарке!
Локуста погледна нагоре и се задави с виното. Едно от момичетата й подаваше договорения знак, сребърна монета от царуването на Диоклециан. Монетата беше знакът, че сикарият я вика, че иска веднага да се срещнат. Винаги го правеха по един и същи начин. Тя трябваше да изчака малко, после да отиде през градината във външните постройки. Локуста пресуши чашата си. Не й оставаше нищо друго, освен да се подчини. Прекоси кухните, подмина кладенеца, рибарника, птичарника, малките градински беседки, които гостите наемаха, ако някое от момичетата привлечеше вниманието им. Отвори вратата на пристройката и влезе. Капаците на големия прозорец бяха затворени, но тя съзря силуета на човек, седнал в стенната ниша под него. Както винаги, Локуста затвори вратата и пусна мандалото. Изнервена, пипнешком потърси трикракото столче и седна като ученик пред учителя си.
— Добър вечер, Локуста.
Тя се усмихна в мрака. Този път гласът беше дълбок. Друг път бе висок. Веднъж в него се усети някакъв акцент. Но освен гласа не бе забелязвала никакви отличителни белези освен един път, когато сикарият се размърда и в слабата светлина тя видя оплешивяващото му теме.
57
Сестерция — основна сребърна или медна дребна парична единица в древния Рим с различни стойности през вековете. — Бел.прев.