— Лодката на Харон никога не спира! — отвърна тя с уговорените думи.
— Добре! — прошепна гласът в отговор. — Лодката на Харон никога не спира.
— Какво искаш? — попита тя. — Максенций е мъртъв. Рим има нов управник.
— Да, има, и ти отиде да се срещнеш с нея, а?
Локуста усети как кръвта й изстива от внезапно нахлула тревога.
— Повикаха ме.
— Защо?
— Мислят, че знам кой си.
Тя нервно се засмя.
— А ти знаеш ли?
— Не, разбира се!
— А как е паметта ти, Локуста? Помниш ли, че именно чрез теб научих за поканата да се срещна с Августа Елена?
— Не е честно да обвиняваш пратеника!
В полумрака Локуста стисна очи при мисълта за ужасната грешка, която беше направила.
— Да обвинявам ли, Локуста? В името на боговете, за какво можеш да бъдеш обвинявана ти?
— Тогава бях чула разни приказки, — заекна Локуста, — пазарска мълва. Не съм имала намерение да сторя нищо лошо!
— Разбира се, че не си, Локуста! Хайде, подай ми ръката си.
Локуста протегна ръка; желязна хватка стисна пръстите й. Преди да успее да извика, една кама я промуши дълбоко в сърцето. После мъжът завъртя острието. Локуста отвори уста да изкрещи, но бликащата кръв я задави. Чу далечните смехове откъм кръчмата, последният звук, който стигна до нея. Убиецът леко я положи на пода и грижливо намести тялото й така, сякаш бе на погребално тържество. После склопи очите й и постави върху всяко от тях по една дребна монета58.
— За лодкаря!
Сикарият отвори капаците на прозореца и се измъкна в падащата нощ.
Глава десета
Сега прогони грижите си с вино.
Когато се здрачи и запалиха светилниците, „Магариците“ се изпълни с хора, прииждащи направо от игрите. Муран, разбира се, бе героят на деня. Той седеше като Цезар в най-хубавото кресло, с лавров венец около челото и гирлянда бели цветя на врата. Януария го бе посрещнала с радостни писъци и възклицания. Полибий отвори бъчвата с най-доброто си фалернско вино, както сам обяви и приветства Муран като героя на игрите. Всички обсъждаха майсторството му, а Попея търчеше нагоре-надолу да поднася риба, задушена змиорка и други деликатеси от кухнята.
Във всеобщата възбуда някой младеж скачаше на крака и се опитваше да покаже как бяха разменяли удари гладиаторите. Прегърнал през рамо Фаустина, Граний вземаше дейно участие в гощавката и хвалебствените пеани59. Пристигна и Парис с напомадена и накъдрена коса. Беше облечен в туника от скъпа розова коприна, която предизвика възторжените охкания на дамите. Лицето му беше гримирано, дори ноктите му бяха боядисани в тон с цвета на възхитителната туника. Той ловко се промъкна през пируващите до Клавдия.
— Victor eternus60 — прошепна той. — Защо всички момичета харесват гладиатори, Клавдия?
В гласа му нямаше злоба, светлите му очи палаво блестяха. Клавдия погледна към Муран, който седеше срещу нея. От време на време той улавяше погледа й и печално му отвръщаше. Не бе споменавал инцидента под амфитеатъра, въпреки че от изражението на Полибий тя бе отгатнала, че чичо й вече знае и е силно разтревожен.
Единственият облак над празненството беше пристигането на вигилите. Те нахълтаха с викове, че търсят Полибий, а после го изведоха навън. Клавдия се извини и също излезе. Облечени в кожени брони и полички, с колани с мечове около кръста, те бяха избутали чичо й надолу по тясната уличка и го бяха заобиколили. Командирът им, дребен набит мъж с оредяваща коса и грозно сбръчкано лице, тъкмо бе вдигнал пред лицето му ръката си с разперени пръсти.
— Пет дни, Полибий! Имаш пет дни да предадеш среброто на Арий. Нас не ни е грижа за убиеца!
— Ами ако не мога? — попита в отговор Полибий.
— Ще затворим кръчмата ти, докато не платиш висока глоба!
Полибий пристъпи напред:
— Значи, осъден съм, каквото и да сторя? Единственото, което искаш, са парите, нали така? Парите на Арий и моите. Каквото и да стане, все нещичко от тях ще залепне за дебелите ти, мръсни пръсти!
— Какво става тук? — намеси се Клавдия.
Стражът се обърна, огледа я и се изсмя:
— Върви и си избърши задника! Или аз ще го направя!
Полибий се хвърли към него, но стражът го отблъсна.
— Остави племенницата ми!
— Племенница, така ли? Племенница или изгора? — изсмя се на собствената си шега нахалникът. — Можеш да платиш или в брой, или в стока.
58
В древна Гърция и Рим поставяли монети върху очите на покойника, за да може да заплати с тях на лодкаря Харон, който ще го превози до царството на смъртта. — Бел.прев.
59
Пеан — в древна Гърция тържествена войнствена, хвалебна или победна песен. По-късно този жанр се пренася и в Рим. — Бел.прев.