Главната грижа на Домацила беше импровизираната сцена в единия край на залата. Зад широк подиум от прикрепени един за друг дървени блокове се издигаше богато украсен декор, на чийто фон щяха да играят актьорите. Облечени в златисти и тъмночервени одежди, с високи перуки и скрити зад маски лица, те се бутаха наоколо и докато за последно уточняваха подробности от представлението, създаваха допълнителна бъркотия. Бяха донесли машини, с които да имитират гръмотевици, и светилници, подредени така, че да хвърлят потрепващи сенки. Всички викаха един към друг, а над всички изпъкваше Парис, който даваше нареждания и гласът му се мяташе между ядни избухвания и захаросани молби. Домацила съзря Клавдия и й махна с ръка да приближи. Домакинята беше преобразена, с красиво гримирано лице и подредени с помощта на благовонно масло черни коси. Бе облечена в ухаеща на благовония копринена роба с цвят на слонова кост. По пръстите, китките, раменете и врата й проблясваха скъпоценности. Тя примига с изкуствените си ресници и се усмихна едва забележимо.
— Опитвам се да не избухна в сълзи, да не се разкрещя или да не се разкикотя — прошепна тя. — Гримът ми още не е изсъхнал и не искам да се напука. Сега слушай, Клавдия, всичко, което трябва да правиш, е да внимаваш чашата на императора да бъде винаги пълна. Неговият личен прислужник и робът, който опитва виното, ще я вдигат, а ти ще я пълниш. За нищо на света не бива да напълниш чаша и да я подадеш на някой от гостите ми, без да бъде изпробвана. Същото се отнася и до храната. Е, вечерта ще бъде приятна…
Спря насред изречението, дочула далечния зов на тръбите.
— О, слава на боговете! Слава на боговете! Императорът е пристигнал! — изпищя тя. С размахани във въздуха ръце Домацила отплава нататък, поклащайки се.
В залата за пиршества пристъпи икономът й. Той грубо заповяда на Парис и актьорите му „да се измитат и да чакат да ги повикат“. В последни приготовления разположиха кошници със сладкиши, запалиха още лампи и издърпаха назад някои лежанки. Слуги подредиха бокал и и кърчази. В кухнята главният готвач размахваше черпака накъдето му видят очите, подготвяйки се за триумфалното поднасяне на готовите ястия. Откъм коридора се разнесоха викове и заповеди. Клавдия се почувства като на театралната сцена точно в мига, когато пиесата трябва да започне. Рязко настъпила тишина изведнъж замени цялата гълчава. В коридора прозвуча тропотът на маршируващи крака. Членове на императорската гвардия под командването на един млад трибун62, застанаха покрай стените. Влязоха Константин и майка му, следвани от жриците весталки и други, които Клавдия познаваше: Бес, Крис, Анастасий и християнският жрец Силвестър, чието смутено изражение показваше, че не се чувства на мястото си. Руфин предвождаше малка групичка от придворни фаворити. Икономи поведоха гостите към местата им. Домацила увенча главата на Константин със сребърен лавров венец, после постави такъв и на главата на императрица Елена. Константин подхвърли някаква шега и напрежението изведнъж спадна. Вдигнаха наздравици в чест на императора, на майка му, за победата при Милвийския мост и, разбира се, за игрите. Константин се обърна към Елена и бързо й заговори — знак, че пирът можеше да започне.
Клавдия забеляза как специалните роби отпиваха от всяка чаша вино и опитваха всяко от поднесените блюда. Икономи проверяваха качеството на ястията, като с малък нож отрязваха късче от храната, вкусваха го, после предаваха блюдото нататък. Когато й заповядаха, Клавдия напълни чашата на императора с вино. Майка му го смушка и той направи знак на слугата да добави вода.
— Божественият Август знае, че трябва да се държи на висота! — прошепна един иконом.
Клавдия потърси сред гостите Силвестър, който мълчаливо се хранеше. Той само веднъж бе отвърнал на погледа й и леко бе помръднал устни в знак, че я е познал. Елена също й беше смигнала, докато вървеше зад сина си, но останалите не й обръщаха внимание.
62
Трибун — в древния Рим лице, което стои начело на градска триба (или административна единица), по-късно наименование на различни изборни длъжности с политически характер. — Бел.прев.