В девет и петнайсет на следващата сутрин пиех силно кафе в офиса на Майло, докато той ровеше в нова купчина бележки със съобщения.
Наблюдаващият офицер не можеше да открие Брадли Мезонет и „задействаше разследване“.
От Уилсън Гуд все още нямаше следа и в гимназията „Сейнт Ксавиер“ бяха „изключително притеснени“. Помощник-треньорът на Гуд, мъж на име Пат Кроухън, беше опитал да се свърже с Андреа Гуд на служебния й телефон в едно дизайн студио. Госпожа Гуд напуснала внезапно преди четири дни.
— Мъжленцето и женичката са го ударили на бягство — рече Майло.
— Имат куче — казах аз. — Ако са заминали за дълго, трябва да са го взели със себе си. Ако са се скрили някъде само временно, докато обмислят вариантите, може да са го оставили в някой приют. Искаш ли да го потърся?
— Да, да… проклет случай, шестнайсет години… има две съобщения от Гордън Бевърли, само проверявал… от офиса на шефа искат среща след три дни по всички висящи въпроси.
Той извади една пура.
— Дай да поговорим за Тони.
Телефонът иззвъня.
— Какво? Зает съм… кой? Имат ли уговорена среща… добре, добре, няма значение, доведи ги… какво? Хубаво. Аз ще сляза.
Той се изстреля от стола си, тръгна решително към вратата и я отвори със замах.
— Не мърдай оттука.
Пет минути по-късно все още го нямаше. Използвах времето да потърся кучешки приюти в района на Холивуд, намерих осем. Като се представях за ветеринар на име „д-р Дихтър“, тръгнах по списъка, разпитвайки за състоянието на мой пациент, „Инди Гуд“, дакел акробат.
На четвъртия опит, „Критърланд пет хотел“, една приятна жена каза:
— О, той е добре. Анди притеснява ли се от нещо?
— Обади се в кабинета ми да провери ваксинациите. — Каквото и да означаваше това.
— Аха. Ами Инди е палав както винаги и не се спогажда с останалите. Анди каза ли кога смята да го вземе?
— Не и на мене. Без краен срок ли го е оставила?
— О, не се притеснявайте за това, докторе, всичко ще е наред. Имате ли представа как е съпругът й?
— Проблеми ли има?
— Затова настани Инди при нас. За да се грижи за господин Гуд, някакъв тежък грип. А нали го знаете Инди какъв е.
— Палав — рекох аз.
— Непрекъснато иска внимание.
— Предполагам, че са на почивка. Сега като се замисля, Анди не звучеше спокойно. Както и да е, Инди явно е в добри ръце.
— Чудесно. Анди е толкова мила. Не познавам съпруга й, но е голям късметлия, че е с нея.
Тъкмо затварях, когато един полицай почука на отворената врата.
— Лейтенантът е в пета, каза да отидете при него.
Отидох в стаята за разпит. Майло беше преместил масата и седеше срещу две жени.
— Дами, това е доктор Делауер, нашият консултант психолог. Докторе, госпожа Апъл и госпожа Бруно.
Едната брюнетка, другата блондинка. Нервни усмивки и от двете.
И двете бяха над четирийсетте и носеха кашмирени блузи, поръчкови джинси, големи диамантени пръстени, гривни и обици. Всички бижута бяха с чисти бели диаманти.
Брюнетката подръпна лилавата си блуза. Имаше чисто овално лице, стройно тяло, сини очи, тъмна коса с момчешка прическа.
Светлокосата й спътничка беше по-закръглена, малко по-млада, с изрисувани вежди и проницателни кафяви очи. Оранжева блуза, изрусени кичури. Тя първа протегна ръка.
— Барб Бруно.
— Сюзън Апъл — каза брюнетката, няколко децибела по-тихо.
— Ние сме сестри.
— Сюзън и Барб са собственички на имота, в който Кат Шонски… — започна Майло.
— Катастрофа — рече Барб Бруно. — Обадиха ни се на кораба. Още сме травматизирани.
— Имахме намерение да направим олимпийски басейн за двете семейства — каза Сюзън Апъл. — Като си помисля само…
— Не че сме си променили плановете, не можем да допуснем нещо толкова отвратително да ни провали живота. Винаги сме държали на семействата си, родителите ни възпитаха по този начин. Някой от вас помни ли пазара на ранчото Съркъл Еф в Брентуд? Беше на баща ни, Рубен Флайшър.
— Аха. — Никога не бях чувал за това място.
Сюзън Апъл посегна зад ухото си и завъртя кичур къса черна коса. Един поглед от по-малката й сестра накара ръката й да падне и си представих недоволния детски глас.