„Престани да се чоплиш.“
— Още не сме убедени дали постъпихме правилно, като дойдохме — каза Барб Бруно. — Обадихте се на Сюзън, тя ми се обади и двете решихме, че най-вероятно няма нищо. След това размислихме… аз размислих, обадих се на Сюзън и го обсъдихме още веднъж. Стигнахме до извода, че, без значение от случилото се, наш дълг е да ви се обадим.
— Наистина сме ви благодарни — каза Майло. — Сега, ако можете да ни кажете…
— Което не означава, че съпрузите ни са доволни, напротив — рече Сюзън Апъл, усуквайки отново косата си, като избягваше погледа на сестра си.
— И двамата са адвокати, имат собствени кантори — каза Барб Бруно.
— Корпоративно право — рече Сюзън Апъл. — И Хол, и Майк ще ви кажат, че нямат опит с криминалното право, но искат да са сигурни, че сме защитени.
— Номер едно са — каза Барб.
От велурената й плетена чанта изникна лист хартия, сгънат на две.
Майло го прочете и остави на масата.
— Искате гаранция за конфиденциалност.
— Мисля, че не искаме много, особено като се има предвид, че дойдохме доброволно — рече Барб.
— Дори не сме сигурни дали знаем нещо полезно — каза Сюзън. — Честно казано, надяваме се да не знаем. Просто за всеки случай.
— Може да сме в опасност — добави Барб. — Ако все пак сме се натъкнали на нещо.
— Да познаваме извършителя — рече Сю — и да го издадем.
— Дами — каза Майло, — подобно гражданско съзнание е изключително важно. Но дори и да подпиша този документ, ще е безполезно, защото нямам правото да давам…
— Кой има тогава? — попита Барб.
— Наистина не знам, госпожо. Никога не се е налагало.
— О, я стига. Непрекъснато го гледам. „Закон и ред“, „Среща с Джордан“.
— Понякога — каза Майло — при федерални случаи се осигурява конфи…
— Видя ли? — Барб се обърна рязко и потупа сестра си по коляното. — Същото каза и Майк.
— Въпреки това Хол смята, че може да се приложи и за нефедерален случай — рече Сюзън.
Барб извъртя очи.
— Дами — рече Майло, — обещавам, че ще направя всичко възможно да осигуря абсолютната ви сигурност. Имената ви няма да фигурират в никакви официални документи, освен ако няма процес и адвокатите на защитата не поискат…
— Точно това каза Майк.
— Хол не отрича, че…
— Дами, ако се стигне дотам — а това е едно голямо „ако“, — заподозреният ще бъде в ареста.
— Ами ако излезе под гаранция? — попита Сюзън.
— За разлика от телевизионните сериали, убийците не излизат под гаранция, госпожо.
— Убийци — рече Барб Бруно. — Не е за вярване, че се случи с нашия имот, толкова е… унизително… значи няма да подпишете, лейтенант, така ли?
— Мога да подпиша, но така ще ви заблудя, госпожо. А ако имате съществена информация, наистина трябва да ми кажете.
Мълчание.
— Дами, много добре знаете, че това е ваше задължение.
— Изглежда, сякаш ни наказват, че изпълняваме гражданския си дълг — каза Барб. — Ако не бяхме дошли сами, нямаше да сме в това положение.
— Това важи за всички герои — отвърна Майло.
Барб се изчерви. Цветът плъзна и по лицето на Сюзън сякаш чрез някаква сестринска осмоза.
— Не се опитваме да бъдем герои, но… — започна Сюзън.
— В известен смисъл предполагам, че сме — довърши Барб.
Майло сгъна листа и го прибра в джоба на сакото си.
— Моля ви. Кажете ми защо сте тук.
Сега беше ред на Барб да се заиграе с косата си. Сюзън я наблюдаваше прехласнато.
Двете сестри се спогледаха.
— Ако не можете да го подпишете — каза Барб, — какво ще кажете за следното: след като цялата тази бъркотия приключи, ще си построим басейна. Това е очевидно според фън шуй — пречистващата сила на водата. Градските правила са станали абсолютно ненормални, комисията по кадастъра ни прави на луди, понеже не могат да схванат идеята за обща собственост и споделена отговорност. Искат да наложат смехотворни ограничения на размера и дълбочината, искат и смехотворни огради наоколо, въпреки че всичките ни деца са отлични плувци, а и цялата идея е да направим басейн с олимпийски размери. Което няма да навреди на квартала, защото имаме фантастични озеленителни планове, а оградата ни е взета направо от една дзен градина в Ниигата, Япония.