— Където отглеждат японските шарани — казах аз.
Тя грейна.
— Да, точно така. Имаме фантастично езеро, направо за изложба.
— Дъщеря ми е в отбора по плуване на училище „Арчър“ — каза Сюзън — и има нужда от пълната дължина, за да тренира.
— Всички отдавна са надраснали възрастта, в която може да става дума за удавяне — добави Барб. — Съгласни сме даже с изискването парцелът да е неделим, макар да не смятаме, че е необходимо. Само че бихме искали да окажете някакво влияние и да улесните процеса.
— С комисията по кадастъра ли? — рече Майло.
— Една служба общува с друга — отвърна Сюзън. — Така казва Хол.
Барб добави:
— Нека някой шеф от вашия отдел или още по-добре от пожарната, защото и те правят проблеми… нека някой да се обади на шефа на архитектурния отдел и да оправи нещата. Това е най-малкото, което можете да направите.
— Това е възможно — каза Майло.
— Така ли? — попита Сюзън.
Сестра й и хвърли бърз поглед.
— Разбира се, че е. Стига да искат.
— Лично ще говоря с шефа на полицията — каза Майло. — След малко имаме среща.
— Фантастично — каза Барб, премествайки тяло по-близо до него.
— Продължавайте моля — рече Майло.
— Добре — каза Барб. — Когато се обадихте на Сю и я питахте за този Брайт, тя ви каза, че не го познава. Защото наистина не го познава. И двете не го познаваме. След това обаче се разговорихме и си дадохме сметка, че имаше една случка, която ни се стори малко зловеща.
Тя протегна ръка към Сюзън. Сюзън каза:
— Имаше един човек, който се опитваше да накара съпрузите ни да инвестират при него. Заведе ни на вечеря в „Кът“ — това е новият ресторант на Волфганг в Бевърли Уилшър. Похарчи много за вино, всичко беше тип-топ.
— „Фор Сийзънс“ в Бевърли Уилшър — каза Барб. — Сега имаме два „Фор Сийзънс“, на километър и половина един от друг, сигурно е много объркващо за туристите.
— Този човек наистина беше много усърден в опитите си — продължи Сюзън. — Дойде вкъщи. У нас, защото Барб прави нова кухня и тя, Майк и Лейси се хранеха у дома. Съпрузите ни все още обмисляха предложението му, така че го поканихме, когато организирахме коктейла.
— В помощ на музея за съвременно изкуство в Лос Анджелис — добави Барб. — Двете със сестра ми планирахме цялото събитие. На поляната имаше тента и оркестър, хората се забавляваха.
— Всичко беше приготвено в моята кухня — каза Сюзън. — Разместихме мебелите и хората можеха да се качат на втория етаж и да се порадват на гледката от дневната.
— Много хубаво парти — продължи Барб. — Говореха за него седмици наред. Единственият неприятен момент беше той. Каза нещо и на двете ни, а най-странното е, че не го бяхме разбрали, докато не го обсъдихме вчера.
— Значи очевидно не е била случайна реплика — каза Сюзън.
— Очевидно — повтори Майло.
Барб каза:
— Първо попита за имота, изглеждаше истински заинтригуван. Много хора се интересуват, защото къде днес ще намерите незастроена земя насред Бел Еър? И никой не може да разбере как Сю и аз си я поделяме така безпроблемно. Така че само това не би направило впечатление. После обаче, след като научи подробностите…
— За басейна — намеси се Сюзън. — Въпреки че вече му бях казала, той е провел същия разговор и с Барб…
— Играеше ни номера, все едно не си говорим помежду си — рече Барб.
— Май така си беше — рече Сюзън.
— Както и да е. Работата е там, че след разговора за басейна той се усмихна по един странен и зловещ начин.
— Перверзен, ако искате да знаете — каза Барб. — Имах чувството, че цяла вечер ме сваля.
— И аз — добави Сюзън.
— Нищо заслужаващо вашето внимание, лейтенант, но нали се сещате — твърде дълго ръкостискане? Целувка по бузата, която е малко прекалено близко до устата?
— Не беше особено умно от негова страна, като се има предвид как преследваше Хол и Майк да инвестират при него. Какво си е въобразявал, че ние ще се запалим и ще почнем да обработваме момчетата ли?
— За момент си помислих, че наистина ще ме целуне — рече Барб. — Вместо това прошепна в ухото ми: „Може да стане прекрасен семеен парцел“. „Моля?“, казах аз. А той продължи: „Погребален парцел. Много богати семейства в Европа имат такива, белег за аристократичност е“.