— Като че ли такова нещо може да ни впечатли — рече Сюзън. Сините й очи се разшириха. — Каза ми съвсем същото, дума по дума.
— И двете не му обърнахме внимание и не казахме на никого — рече Барб. — Нямаше нужда, защото Хол и Майк решиха да не инвестират. Провериха миналото му и не намериха нищо.
— Никакво минало? — попита Майло.
— Точно така. Обяснението му беше, че бил живял в Европа и затова всичките му проекти били там. Майк каза, че това са пълни глупости.
— Хол също. Така че нямаше причина да се замисляме над думите му. Изтрихме го от списъка си.
Барб каза:
— Но сега, като видяхме бедното момиче как е…
— Как се казваше този човек? — попита Майло.
— Самоличностите ни нали ще бъдат запазени в тайна, освен ако няма процес? — попита Сюзън.
— Сто процента.
Поредното мълчаливо сестринско съвещание.
— Много е мазен — каза Барб Бруно. — Кара бентли, носи хубави костюми. Даже не сме сигурни дали това е истинското му име.
Майло чакаше.
Сюзън Апъл рече:
— Кажи им.
— Представя се като Ник — каза Барб Бруно. — Никълъс Сейнт Хюбъл.
Двайсет и девета глава
Майло крачеше из стаята за разпити.
Сестрите току-що си бяха тръгнали, напомняйки му да не забравя „нашия проблем с кадастъра“.
Той ги натисна за подробности за мъжа, когото познаваха като Никълъс Сейнт Хюбъл. Барб Бруно смяташе, че невъзпитаният й гостенин играе тенис. Сюзън Апъл беше убедена, че предпочита голф. И двете жени се възхищаваха на дрехите му, но смятаха, че е „прекалено издокаран“.
И двете бяха изхвърлили адреса и телефона му.
Майло им каза улицата в Брентуд, на която бяхме видели Хюбъл и бентлито му, и те в унисон заявиха: „Това е“.
Той поиска служебните телефони на съпрузите им.
— Майк не иска да има нищо общо с тази работа.
— Хол също.
— Благодаря ви, дами, вие наистина сте герои.
— Хюбъл — разкърши рамене той и разроши косата си.
— Съвпада по възраст и височина — казах аз. — По-слаб е от описанието, което имаме на Брайт, но не толкова, че да не може да го постигне с диета.
— Успял е да се опази. — Поглади колана си с една ръка. — Това стига да го броим за проклет престъпник.
— Таша каза, че Туида е имал подпухнало лице, а Хюбъл има нацупени устни, сякаш някой му е стиснал бузите.
— Проси си целувчица — рече Майло.
— Или праща целувка на света — казах аз.
Той плесна стената с ръка толкова силно, че чак подът завибрира.
— Копелето се е обадило за бентлито, за да се изправим лице в лице. Толкова е убеден, че ченгетата са тъпи.
— Измъквал се е от сериозни бели още от детинство, смята, че е неуязвим.
— Вече не е Сейнт Хюбъл… това какво е, поредната игричка? Всъщност не съм толкова чист.
— Всичко е заради игрите — казах аз. — Играе си със съзнанието на сестрите, а месеци по-късно се връща и заравя труп под носа им. Образът на багер, изравящ костите на Кат, силно го е развеселявал.
— Преструваше се на уплашен гражданин, а аз го успокоявах — намръщи се той. — Притеснявах се, че може да познава кмета.
— Възможно е. Розалин Картър10 е ходела на купони с Джон Гейси11.
— Уф — рече той.
Още три обиколки.
— Негодникът отвлича Кат със собствената си кола, измисля си история за кражба и намиране, оставя кръв. И всичко това само за да ни разиграва.
— Използването на собствена кола е идеалното прикритие — отбелязах аз. — Бентлито е кола, която бие на очи, даже и в тези часове някой може да го види. Но какво от това? Той е последният човек, когото ще заподозрат. Ако не беше изнервил сестрите, никога нямаше да го свържат с нищо.
— Вярно е — каза той. — Каква беше тая история със семейния парцел?
— Наглост.
— Защо му е да плаши сестрите, ако е искал съпрузите им да инвестират при него, Алекс?
— Вероятно вече е знаел, че мъжете няма да клъвнат, и тормозът над съпругите им е бил скрита форма на агресия. Или пък просто му се е искало да е още по-нагъл. Това, което го прави трудна плячка, е, че е трудно да се определи какво иска. Не съм сигурен дали самият той винаги знае.
— Какво искаш да кажеш?