— От колко време е обявена за продажба?
— От два дни.
— От колко време е необитаема?
— Собственикът не знае точно. Какъв е проблемът?
— Кога за последно собственикът е разговарял с наемателя?
— Собственикът не разговаря с наемателя. Всичко става чрез посредник.
— Вашата фирма?
— Сега е нашата.
— Кой е бил преди това?
Тя назова конкурента.
— Собственикът не е бил доволен от тях ли? — попита Майло.
— Съвсем не. Наемателят напусна без предупреждение. Неплатен наем за два месеца. Поне остави чисто след себе си.
Майло потърка лицето си.
— Чистили ли сте след това?
— Вчера — отговори Сорая Хамидпур. — Както обикновено.
— Прахосмукачка?
— Пране на килимите, за да изглежда по-добре. Хубаво е изчистена. Повечето от стаите изглеждат, сякаш никой не е живял в тях.
— Кой е собственикът, госпожо?
— Живее във Флорида.
Появи се бележник.
— Името му моля.
Сорая Хамидпур сви устни.
— Малко е… сложно.
— Как така?
— Собственикът иска да остане неизвестен.
— Отшелник?
— Не точно. — Тя се обърна към табелата и изчегърта нещо от крайчеца.
— Госпожо…
— Трябва ли да стигаме дотам?
— Наистина трябва, госпожо.
— Проблемът с къщата е, че…
— Наемателят е лош човек.
— Разбирам… моят проблем е собственикът… той харесва определен вид внимание. Само че…
— Лу?
Един едър рус полицай с риза от деним над джинсите размаха ръка на три метра от тях. Когато се приближи, ризата му се изду от вятъра и се видя пистолетът му.
Сорая Хамидпур беше като омагьосана от оръжието.
— Какво има, Грег? — попита Майло.
— Съжалявам, че ви притеснявам, но обажданията се увеличават и дежурният пита още колко време ще ви трябваме.
— Едната кола да остане засега, другите вървете. Извикай оперативната група. Ще обърнем това място нагоре с краката.
— Ще го обърнете? — попита Хамидпур.
— Заповедта… — започна Грег.
— Е подписана, подпечатана и доставена. — Намигване, скрито от погледа на агента по недвижими имоти.
Грег се ухили.
— Готово, Лу. — Той забърза обратно към конвоя.
Сорая Хамидпур каза:
— Не можете да го обърнете с краката нагоре.
— Това може да е местопрестъпление, госпожо.
— О, не, не е възможно, толкова е чисто…
— Имаме химикали, които проникват под повърхността.
— Но вече имам запитвания…
— Ще бъдем максимално бързи, госпожо.
Сорая Хамидпур вдигна отчаяно ръце.
— Това е катастрофа.
— Вижте какво — рече Майло, — ако можем да говорим със собственика, да научим някакви подробности за наемателя, може и да не е толкова…
— Собственикът е… Мога да ви разкажа подробности, но собственикът не обича… — Тя си пое дълбоко дъх и назова името на голяма холивудска звезда.
— Той познава ли господин Хюбъл? — попита Майло.
— Не, не, съвсем не. Всичко става чрез посредник. Той живее във Флорида. — Тя прикри уста с ръка. — Заради брачното имущество. Последният развод. А има и къде да паркира самолета си.
Трийсета глава
Обаждане във фирмата, дала къщата под наем на Никълъс Хюбъл, потвърди подробностите.
Филмовата звезда притежавал къщата от пет години, купувайки я като част от споразумението за развод с четвъртата си жена. Планът бил съпругата да живее в нея, но тя променила решението си и се преместила в Колорадо с по-млад актьор, където звездата й купил ранчо. По съвет на бизнес мениджъра му къщата била дадена под наем. Оттогава трима наематели бяха живели в нея. Две млади семейства с „връзки в индустрията“ и, през последните двайсет и два месеца, Хюбъл.
Хюбъл се обадил неочаквано във фирмата, представил се за индивидуален инвеститор и показал банкова сметка, „предостатъчна да го приемем“. Платил наема за първия и последния месец и оставил депозит за щети под формата на запис на заповед за двайсет и четири хиляди долара.
Брокерката, все още кисела, че могат да я уволнят, обеща да изпрати по факса заявлението за наем на Хюбъл и всички останали документи в досието му.
— Време е да поговорим с Тони Манкузи — каза Майло.