— Добре облечена?
— Изтънчена — каза Ирма Дюран. — По един старомоден начин. Като героиня от стар филм, от главата до петите. Костюм, чорапи, обувки, голяма кожена чанта. Като жената детектив на Агата Кристи.
— Мис Марпъл — рече той.
— Много обичам тези книги — каза Ирма Дюран. — Точно като нея, консервативна… благоразумна. Освен шала й, той беше различен… много шарен. Голям като наметка, всевъзможни пъстри цветове. Синът й да не би да е наркодилър?
— Защо го подозирате?
— Не прави нищо по цял ден. Никога не съм виждала някой да го посещава… а, предполагам, това означава, че не е дилър. Поне не продава от апартамента си.
— Първият му посетител е била майка му, така ли? — попита Майло.
— Майките се тревожат — рече Ирма Дюран. — Тя изглеждаше толкова… все едно го е търпяла доста време.
Майло ритна силно вратата. Трясъкът на дърво заглуши тромпетите и китарите, но тя остана затворена. Вторият му опит я откачи от пантите.
Отстъпихме назад.
Сгъваемото легло на Манкузи стърчеше от стената под остър ъгъл, подпряно от нощното шкафче. Чифт ръце стърчаха от двете страни на матрака.
Сив матрак, с изключение на местата, на които беше червеникавокафяв. По-голямата част беше червеникавокафява.
Петна със същия цвят красяха нощното шкафче, стичаха се по чекмеджетата и се разпълзяваха по пода.
На една от ръцете липсваха два пръста. Отрязаните пръсти лежаха в собствена локва кръв, свити и побелели, изсъхнали чуканчета. Кървава следа водеше към мърлявата кухничка.
Майло се приближи до прага, остана в коридора и пъхна глава в апартамента.
Чух рязко поемане на дъх. Надникнах край него.
На барплота, до една опаковка „Адвил“, се мъдреше празна двулитрова бутилка диетичен тоник. Вляво от бутилката в една чиния имаше сферичен предмет.
Предмет с провиснала руса коса.
Очите на Тони Манкузи бяха отворени, а устата му — затворена.
Чинията беше най-ужасното. Той е бил сервиран. Канибалски аперитив.
— Боже мой — каза Майло.
Нямах какво да добавя.
Трийсет и първа глава
Майло си сложи ръкавици, подпря вратата на Манкузи на мястото й, излезе от сградата, запали цигара и се посъвзе. Извади жълтата лента от багажника.
Слънцето се показа иззад един облак. „Родни драйв“ изглеждаше почти красива.
Седях на бордюра и се опитвах да си прочистя главата. Пълна загуба на време, нито един от триковете ми не вършеше работа.
Тони Манкузи беше първото убийство в Холивуд за годината и Майло се обади на детектив Петра Конър. Тя беше на почивка в Гърция и партньорът й, Раул Байроу, извика оперативната група и съдебния лекар.
Байроу беше млад, ветеран от Афганистан, умен, внимателен и дяволски издръжлив. Той излезе от апартамента на Манкузи с безизразно лице, водеше си бележки, докато Майло разказваше, подръпвайки светлосинята си брокатена вратовръзка, която нямаше нужда от оправяне. Гъстата му черна коса, започнала преждевременно да посивява, беше фиксирана на мястото си с лак. Носеше безупречен тъмносин костюм, шит по поръчка. Хартиени калъфи предпазваха излъсканите му до блясък мокасини.
Когато Майло приключи, той каза:
— Нека да си го представя… Смятате, че Брайт, Хюбъл или както там го наричате, е бил тук и преди и е знаел, че задната врата обикновено е отключена. Или пък я е отключил, защото знае как се прави. Същата работа с достъпа до апартамента на Манкузи. Веднъж влязъл, прави това. На излизане среща съседката, преструва се, че търси Манкузи, и се измъква… звучи логично.
— Но?
— Мисля, че може да има и друго обяснение, Лу. След като Манкузи е оставил травестита, той се е срещнал с Брайт и са дошли тук заедно.
Майло се почеса по носа.
— Възможно е. Макар че Манкузи може да се е пазел от него.
— Ако Брайт и Манкузи са били наистина близки преди, Манкузи може да е дал ключ на Брайт. Може Брайт да е идвал тук, без да е преоблечен. Като се върна, ще потърся скорошна снимка и ще разпитам съседите.
— Както и да е влязъл Брайт, можем доста точно да определим времето. Видяхме Манкузи да си тръгва от Гордито около три без петнайсет, съседката е видяла фалшивата майка тук в шест и половина. Почти четири часа са достатъчно време да си свърши работата и да се изчисти.
— Прибира инструментите си в голямата кожена чанта, която съседката описа, и се измъква посред бял ден. Не се притеснява, защото прикритието му е идеално.