Выбрать главу

Байроу затвори бележника си.

— Старомоден костюм, с изключение на шала. Вътре имаше много кръв, но не забелязах петна от удари. А вие?

Майло поклати глава.

— Затова си мисля, че Манкузи най-вероятно е бил мъртъв, когато са го нарязали, Лу. Брайт може да го е удушил с шала и така да си е осигурил неподвижен труп за дисекция.

— При Шонски е използвал шала като реквизит. Намушкал я е до смърт. При всички жертви, за които знаем, оръжието е нож. Само че той променя самоличността си, така че може да променя и методите си.

— Внезапно удушаване на Манкузи не е лишено от смисъл — казах аз. — Тони беше едър мъж, което го прави труден за справяне. Освен това е внимавал, защото е знаел или подозирал на какво е способен Брайт.

Байроу каза:

— Промъкнал се е зад него, омотал е шала около врата му, избегнал е ожесточена борба. Всичко е станало тихо около три-четири сутринта.

Той пак се заигра с вратовръзката си.

— Първо мама, сега и сина. Зъб ли има на това семейство?

— Де да беше толкова просто, Раул.

— Психопатът, който върши добри дела, а? Той си въобразява, че помага, след това нещо в него се пречупва?

— Правенето на добрини е демонстрация на сила — казах аз. — Бил е жестоко дете, убил е собствената си сестра за финансова изгода, харесало му е да се прави на господ.

— Да създава правилата — рече Байроу. — Той решава кой, къде и кога. Но Манкузи си е отишъл, защото Брайт се е страхувал да не се разприказва.

— Така смятаме — рече Майло.

— Сервиран на чиния. Това е цяла нова вселена от зло.

Майло запали още една пурета. Вдиша дълго и издуха дим към небето.

— Ако ме е проследил, докато наблюдавах Тони, и ме е видял да вкарвам Таша в колата, това може да е подписало смъртната присъда на Тони. Защото Брайт е знаел, че Таша е била на купона, на който Тони се е оплаквал от майка си, и тази близост му се е сторила неудобна.

— Ако Брайт е следял Тони — казах аз, — вече е планирал как да се отърве от него.

Той изръмжа.

— Как ще си поделим работата? — попита Байроу.

— Манкузи е твой, останалото е моя грижа.

— Имаш ли проблем с разширяването?

— На кое?

Поредното подръпване на вратовръзката.

— Толкова много трупове за тия години и заподозрян, който е психопат. Ако някой предложи работна група, не виждам как ще го спрем.

— Ще направим каквото трябва, Раул — каза Майло.

— Междувременно работим с каквото разполагаме — рече Байроу. — Първо трябва да намерим травестита. Искаш ли да пратя хора при Гордито довечера?

— Нека аз да се заема с това, ти действай тук.

Байроу прехвърли няколко страници от бележника си.

— Значи знаем кой го е направил и може би поне отчасти защо го е направил и как го е направил. Остава ни само да намерим този алтруист.

По гладкото му лице бавно плъзна усмивка.

— Богата възрастна дама. Може би трябва да започна от женските клубове — бридж, бинго, чай, такива неща.

— Отминало поколение, Раул.

— Всъщност, Лу, в Пасадина и Сан Марино все още се занимават с чай.

— Там ли си израснал?

— Не, в източен Ел Ей — рече Байроу. — Майка ми чистеше по домовете в „Хънтингтън“.

От апартамента излезе един лаборант в защитен костюм, без маска и избърса потта от лицето си.

— Затъмнихме банята за изследване с луминесцентна светлина, детективи. Много следи от бърсане, а някой е използвал и абразивен препарат. Останал е много хемоглобин обаче. Във ваната, по пода, в мивката, купища под душа.

— Купища? — попита Майло.

— Това е технически термин — отвърна лаборантът. — Този тип си го бива, а? Имате ли една цигара?

В три и половина напуснахме местопрестъплението и подкарахме към Гордито. Две длъгнести проститутки, които даже не изглеждаха женствени, дъвчеха, пиеха и дърдореха. На съседната маса седяха трима строителни работници, всеки зает със собствените си мисли.

— Карай още малко и се върни пак — рече Майло, — ще опитаме още веднъж. Щом Таша разбере, че Тони е накълцан, веднага ще я хване шубето.

Мобилният му телефон изписука.

— Какво има, Шон?… Някаква прилика?… По-добре от нищо, изпрати копие на Раул Байроу… отвореният, дето работи с Петра… да, той. Нещо друго? Добре, връщай се в къщата и поемай нещата, докато лаборантите си свършат работата… Не ме интересува, Шон, ако някой от ония автоспециалисти има проблем, нека да ми се обади. Сега ми прочети всичко, което имаш, бавно и отчетливо. Аз съм стар човек.