Той слуша няколко минути, помърда устни и затвори.
— Намерил е снимката от шофьорската книжка на Николас Хюбъл отпреди две години. За съжаление на нея е със сива брада и обръсната глава, а адресът му е пощенска кутия в Брентуд, която е наел същия месец, когато подал документи за наемане на къщата. Посочил е трима поръчители — Ансел Д. Брайт от Сан Франсиско, Роланд Корвуц от Ню Йорк и някой си Мел Дабсън тук, в Ел Ей.
— Правиш си фалшива самоличност и я поддържаш с истинското си име — отбелязах аз.
— Умник, а? Фирмата за недвижими имоти каза, че препоръките му са „блестящи“. Номерът, на който са се свързвали с него, е предплатена карта. Корвуц така и не отговорил на запитването. За разлика от този тип Дабсън, който казал, че познавал Хюбъл от години, Ники бил порядъчен, честен и отговорен. Двама от трима плюс двайсет и четири хиляди в брой са се оказали достатъчни за сключване на сделката.
— Къде живее Дабсън в Ел Ей? — попитах аз.
Той провери бележките си.
— „Олтер терас“, пощенският код изглежда като… недалеч от тук, в Холивуд Хилс.
— Чудя се дали надписът се вижда оттам — казах аз.
Минах няколко пъти нагоре-надолу по Хайленд и отидох до Санта Моника, където травестити и мъжки проститутки се разхождат в различна степен на разбирателство.
Майло се оглеждаше за Таша, докато ровичкаше в телефона си. Търсеше нещо за „Мелвин“, след това „Мел Дабсън“.
Нямаше такова лице.
— Може да е поредното алтер его — казах аз.
Той прегледа криминалните търсачки за „Мелфърд“, „Мелроуз“, „Мелдрим“ и „Мелник“, след което се облегна назад и изпсува.
Запитването в щатската данъчна служба за Дабсън не даде резултат. Краткият разговор с услужливия чиновник в имотния регистър обаче предизвика усмивка на лицето му.
— Трамел Дабсън. Плаща данък имот за „Олтер терас“ от двайсет и един месеца.
Още едно търсене в Националния център за криминална информация не даде резултат.
— „Трамел“ означава „спъвам“.
— Научавам нова дума всеки ден.
Той звънна на Шон да провери какво става с къщата в Брентуд.
Празна, чиста, без коли в гаража.
Щом затвори очи и се облегна, нещо привлече вниманието ми на ъгъла на един търговски център край „Ориндж драйв“.
— Я гледай — посочих аз.
Той се изправи рязко.
— Спри тук.
Трийсет и втора глава
Този път Таша хукна да бяга.
— Ох, браво — рече Майло, когато тя сви от „Санта Моника“ по „Ориндж“ и се шмугна в една алея.
Той изскочи от колата, а аз заобиколих откъм Мансфийлд. Когато стигнах до края на алеята, Таша тичаше към мене, спринтирайки на кльощавите си крака и надбягвайки с лекота препускащия тежко с отворена уста Майло.
С обувки в ръка и разкъсан чорапогащник.
Ръцете на Майло се размахваха във въздуха. Лицето му беше аленочервено.
Таша хвърли поглед назад към него и набра скорост. Видя ме. Погледна пак назад. Спъна се.
Просна се силно по гръб, а чантата й отхвърча на сантиметри от протегнатата й ръка.
Докато се изправи, Майло я достигна, гълтайки въздух. Обърна я по корем, претърси я набързо и я закопча, изръмжавайки й да не мърда. Грабна чантата и изсипа съдържанието й. Кърпички, презервативи, козметика и пакетче бисквити се посипаха по асфалта. Накрая се чу и издрънчаване, когато изпадна един бръснач със седефена дръжка.
Като все още дишаше тежко, Майло настъпи оръжието с все сила, разтрошавайки седефа в прахта. Рязко дръпна Таша и я изправи на крака.
— Идиот — каза той.
Тя се отпусна в хватката му. Лицето й се белеше. По дебелия слой грим бяха полепнали малки камъчета.
Тя започна да оформя нещо като усмивка.
Изръмжаването на Майло прекъсна това. Той я сложи на задната седалка на колата и използва колана да я ограничи допълнително.
Този път седна отпред.
Таша раздрънка белезниците.
— Можете да ги махнете. Няма да избягам, сър. Честна дума, сър.