— Ако още веднъж си отвориш устата… — тежко поемане на дъх, — … ще ти вържа и краката. — Към мене: — Участъка в Холивуд.
— Сър, няма нужда!
Майло толкова се напрегна за кислород, че тялото му се надигна от седалката.
Подкарах.
Таша каза:
— Поне ще се повозя. Обичам ги тия стари кадилаци. Какво, да не сте го конфискували от някой…
— Млъкни.
— Съжалявам. Сър?
— Ти глуха ли си?
На пет пресечки от „Уилкокс авеню“:
— Сър, не се ядосвайте, ама още дишате тежко. Сигурен ли сте, че сте добре?
— Защо хукна да бягаш, дявол те взел?
— Уплаших се.
— Миналия път направихме ли ти нещо?
— Не, но…
— Но какво?
Мълчание.
Майло каза:
— Само и само да не изтървеш нещо. Идиот.
— Момиче като мене трябва да живее от нещо.
— Изобщо няма да живееш, ако не спреш да се държиш като глупачка. Познай кого са заклали веднага след като си е тръгнал от тебе?
— Заклали са някого?
— Ти наистина си тъпа.
Дълго мълчание.
— Не е Тони, нали?
— Ама ти си готова за „Стани богат“ бе!
— Заклали са Тони? Боже мой, добре ли е?
— Тъкмо обратното — рече Майло.
— Искате да кажете…
— Искам да кажа, че повече няма да си имаш работа с него.
— Божичко, олеле, боже мой…
— Станало е веднага след като е бил с тебе — каза Майло. — Предполагаме, че още някой е наблюдавал освен нас.
— Кой, кой, кой?
— Какво, кокошката ли кудкудяка така?
— Кой, сър? Моля ви!
— Грозен костюм и чорапи с ръб.
— Той? Олеле, боже, не!
— Знаеш ли нещо за него, което ние не знаем?
— Не, сър, не…
— Но?
— Просто никога не съм познавала някой, който… ще направи такова нещо.
— Всичките тия години на улицата? — каза Майло. — Не ми се прави на невинна.
— Виждала съм да се бият, сър. Виждала съм да пребиват човек до смърт само защото е погледнал лошо. Виждала съм дрогирани, които са умирали, защото… много лоши хора съм виждала, сър, но не и такова нещо, нищо подобно…
— Какво нещо?
— Нещо… толкова овладяно.
— Откъде знаеш, че е било овладяно?
— Уанабута — каза Таша. — Всичко е заради играта. Тони на никого нищо не е направил, нали?
— Защо не?
— Тони беше слаб, нямаше гняв в него, само тъга.
— За едно си права — рече Майло. — Наистина е било овладяно.
— Не искам да знам, сър, моля ви, не ми разказвайте подробности.
— Добре, ама ние си падаме по подробностите. Дай да чуем всичко, което знаеш за Туида.
— Нищо повече, заклевам се, нищо.
Майло се обърна към мене.
— Не върви на добре работата, партньоре.
Таша каза:
— Само каквото ви казах, сър, това е всичко, което знам!
— На колко купона си ходила с Туида?
— Само на този.
— Защо не на повече?
Мълчание.
— Какъв е проблемът? — попита Майло.
— Не е място, на което да ходя пак.
— Това не е отговор.
Таша каза:
— Защото… честно казано, никой не ме покани.
Когато стигнахме до задния вход на участъка в Холивуд, тя каза:
— Няма нужда да ме затваряте, обещавам ви.
— Да бе, да — каза Майло.
— Сър, има проблем, истински проблем, обикновено има само една женска килия, защото всички бандити са момчета, и ако женската килия е заета, слагат те при момчетата, а това е опасно.
— Оборудвана ли си за женската килия?
Мълчание.
— Оборудвана ли си?
Едвам чуто:
— Още не, събирам пари.
— Нищо не мога да направя в такъв случай. Знаеш правилата.
— Аз съм човек, сър, не съм дърво.
— Какво да ти кажа. — Суров тон, но един мускул на бузата му трепна.
— Моля ви, сър. Другите полицаи се държат добре с мене, не правя проблеми и те ме слагат в женската килия. Момичетата там ме харесват, питайте всеки, няма да създавам проблеми, проверете си документите.
— Кога за последен път беше тук?
— Преди една година, сър. Може и по-отдавна. Заклевам се. Сложете ме където трябва и ще направя всичко…