Емилио се събудил в добро настроение. Играчките го впечатлили и той се превъзбудил, но след това се успокоил и се захванал с някакви пластмасови колички. Започнал да прави онези сериозни намръщени физиономии на възрастен човек, които напомняли на Фелисия на баща й във Флорида.
Единственото странно нещо било, че Емилио явно не харесал Ник, започвал да хленчи, когато Ник се опитвал да му говори. Синът й обаче бил срамежливо дете, не бил свикнал с непознати. Най-важното било, че имал занимание и Фелисия можела да си върши работата.
А работата била прекрасна, човек не можел да си мечтае за нещо по-лесно. Фелисия се зачудила защо му е на Ник да плаща на някого да бърше прах от стените и пода, да търка гранитните плотове и уредите в очевидно неизползваната кухня.
Когато Ник я накарал да мине стените втори път, а след това и трети и й дал току-що накълцани на парцали тениски и амонячен разтвор „да оправи хубаво“ ъглите, тя си помислила, че е малко странно, но пък парите си били негови, а и тайската храна, която поръчал от „Каунти Март“, била вкусна, да не говорим за сладкиша за Емилио. По някакъв начин знаел, че обича тайска кухня.
Готова била да чисти с четка за зъби и лупа, ако трябвало.
Докато чистела, Ник правел нещо в спалнята и от време на време се появявал да пита дали тя и Емилио са добре.
Между второто и третото минаване се пошегувала, че е като в онези криминални сериали по телевизията, когато се почиства местопрестъпление, а Ник щял да умре от смях.
На втория ден автобусът закъснял и тя също, но Ник не се разсърдил. Погладил Емилио по главата и накарал Фелисия отново да мине трапезарията. След това я завел в спалнята, единственото място в къщата, където още не била влизала.
Там било различно.
Навсякъде били нахвърляни дрехи — на леглото, по пода, в дрешника — с изключение на един ъгъл, където били струпани сгънати кашони, готови за сглобяване.
Сякаш съдържанието на цялата къща било събрано на едно място.
— Моля те, сгъни всичко и го подреди, но не много натъпкано — казал й той. — Ако можеш да ги подредиш горе-долу по цвят, би било чудесно, но не се притеснявай, ако не е идеално. Знаеш ли как да сгънеш кашоните?
— Разбира се.
— Значи си готова. — Широка усмивка. — Излизам за малко. Оставил съм ядене и пиене в хладилника… толкова е хубаво, че ми помагаш, Фелисия.
— И аз — отговорила тя. Леле, колко глупаво прозвучало. — Ъъъ, след като… след като свърши храната… да почистя ли отново хладилника?
Ник се замислил.
— Не, няма да е необходимо.
Не й трябвало много време да разбере, че всичко било за жена. Едра жена. Скъпи неща, много от тях — класически.
Дневни и вечерни рокли, копринени блузи и поли. Костюми от туид — имало цяла колекция такива. Копринени пеньоари, чорапогащници и истински копринени чорапи, за които трябвали жартиери, никога преди не била виждала такива. Много сутиени, размер 100 С.
На дъното на една купчина намерила няколко сладки малки кожени кутийки, пълни с бижута за костюми. В един ъгъл имало готини стари кутии за шапки, кръгли и многоъгълни, а в тях имало клошове с пера, кожени бомбета, барети, крехки сламени шапки с изкуствени дървени черешки, стърчащи от лентите. Имало и един син кариран каскет, който приличал на мъжки, но на някои жени, на които им отиват шапки, също би изглеждал добре.
Тя го пробвала, накривила го наперено и се ухилила в огледалото. Хората й казвали, че й отиват шапки.
Като разровила други две купчини, открила няколко найлонови торби, пълни с шишенца и бурканчета скъпа козметика. Някои били съвсем изветрели, но въпреки това тя ги прибрала, така бил казал Ник.
В един огромен найлонов плик открила дузина перуки, разделени с опаковъчна хартия. Всичките били с различни цветове и прически. В отделен плик пък били онези стиропорени стойки, на които се закачат перуките.
Най-готиното откритие обаче били трийсет и три от най-хубавите шалове, които Фелисия някога била виждала. „Вюитон“ и „Армани“, „Шанел“ и „Ескада“, и други, които дори не била чувала. Преброила ги, защото никога не била виждала толкова много великолепна ръчно рисувана коприна на едно място.
Никакви мъжки неща, нито един чорап даже.
Фелисия се зачудила дали Ник не е дизайнер на дрехи. Или може би бил женен за актриса, която пътува и има нужда от всички тези вещи.