Едра жена, сигурно играела характерни роли. Нарисувала образа в главата си — висока, напета, навярно руса. Едра, но стегната и добре оформена, трябвало да му се признае на Ник, че не държал да има скелет до себе си.
Навремето Фелисия била съвсем слаба, трийсет и шести размер. Тя била свалила всички килограми от бременността, но двайсет и пет месеца по-късно все още била леко отпусната отпред и предпочитала развлечени блузи.
Не може да се състезава с блестящата съпруга на Ник.
Каква глупава мисъл! Също като фантазиите, които били започнали да й пълнят главата от снощи.
Лежала в леглото, и се надявала Емилио да спи цяла нощ. Мислела си за Стюарт във Фалуджа. Не го била чувала от три седмици, а изобщо нямала намерение да гледа новини, по новините всичко изглеждало ужасно.
Лицето на Стюарт избледняло. На неговото място се появил Ник. Фелисия се почувствала глупаво и се засрамила. Опитала да се бори с фантазията, но тя продължила и накрая младата жена се предала.
Тя и Ник.
Всичко започва съвсем невинно, като между приятели, та те са порядъчни хора. Двамата са в онази къща с цвят на ванилия. Красив, топъл, слънчев ден.
Тя чисти, бърше прах, мете отвън. Отива до басейна да изхвърли лопатата с боклука. Толкова е горещо. Сваля блузата си. Отдолу е с едно късо черно потниче. Онова, което Стюарт винаги я кара да си слага, когато… По някаква причина го е облякла и за работа.
Без сутиен. Протяга се. Навежда се и без да иска, разкрива за миг гледката на люлеещите се гърди. Няма проблем, наоколо няма никого.
Опа, има.
Ник. Излегнал се е под една палма и чете. Само по бански е. Хубаво тяло, без грам тлъстина. Той я вижда и се усмихва. Тя се усмихва срамежливо в отговор.
Погледът й се спуска към банските му.
Опа. Това трудно ще се скрие.
Ник се изчервява. Опитва се да скрие доказателството с книгата.
Тя се усмихва. Отива към него, много бавно. И двамата опитват да се контролират, защото са порядъчни хора. Но…
Като си спомнила снощната фантазия, бузите на Фелисия пламнали. Коленете й омекнали.
В ъгловата стая с играчките Емилио се разплакал.
Слава богу за това прекъсване.
В края на третия ден Ник се появил около пет следобед, подсвирквайки си с доволен вид, и носел голяма кафява кожена чанта, която можело да е дамска, а можело и да е от онези, които носят мъжете.
— Искате ли да я прибера? — попитала Фелисия.
— Няма нужда. Май се справяте отлично, Фелисия.
Така си било. Повечето дрехи били готови, всичко сгънато и подредено идеално по цвят и материя.
Тя се похвалила:
— Копринените отделно, ленените отделно.
Ник блеснал с голямата си бяла усмивка. Свалил очилата си и я погледнал с ясните си кафяви очи.
На Фелисия й харесало, че успяла да достави удоволствие на някого. Собственото й щастие й убягвало, знаела, че Стюарт пишел, когато можел…
— Защо не си починеш? — казал Ник.
Хладни пръсти я погалили в основата на врата. Кога се бил приближил толкова?
Фелисия се дръпнала, усещайки как пламват страните й. Зачудила се дали е направила нещо, с което да му покаже какво минава през ума й…
Усмивката му се изкривила.
— Ще прегледам кашоните да видя дали трябва да преподредиш нещо.
— Надявам се да има още работа — казала Фелисия. — Страхотен шеф сте.
Защо казала това?
Ник се засмял.
— Шеф ли? Ние сме двама души, постигнали споразумение. Почини си, Фелисия. Отдъхни край басейна, сипи си нещо, изпотила си се.
Прокарал пръст по ръката й. Тя потреперила.
— Добре.
Той затворил вратата на спалнята, тя отишла в кухнята, взела един студен чай праскова и кутия ягоди от камарата пресни плодове, които Ник бил купил от „Кънтри Март“ сутринта.
Изтегнала се в един шезлонг. Същия, в който си представяла Ник. Протегнала се, прозяла се и половин бутилка чай и седем ягоди по-късно слънцето й погодило номер.
Когато се събудила, небето било тъмно, а часовникът й показвал, че била спала трийсет и пет минути.
Сега трябвало да вземе автобуса по-късно, отколкото й се искало, и да върви пеша по улиците, по които понякога се разхождали изнасилвачи.
Боже господи, Емилио не бил вечерял!
Тогава защо не плачел?