Мезонет сви рамене.
— Мотаех се наоколо. Не сте си свършили добре работата.
— Е — каза Майло, — сега вече си тук и си изкарваме страхотно. И с какво Антоан притесняваше Уил?
Мезонет се почеса по сгъвката на обезобразената си ръка.
— Няма да ми предявите обвинение, нали така? Щом се свържете с Уил, той веднага ще ви каже, че бях поканен, така че няма проникване в чужда собственост и със сигурност няма опит по член 45915.
Майло се разсмя.
— Ти се покатери през оградата му.
— Първо звъннах на звънеца. Мислех, че си е у дома.
— След като никой не отговаря на звънеца, дали си е у дома?
— Уил си е такъв.
— Какъв?
— Изпада в депресии, лежи по цели дни, не иска да говори и да вижда никого. Последните няколко години беше по-добре, пиеше лекарства. Харесва си работата, не иска да мъти водата. Преди обаче, когато бяхме в колежа, пропускаше много часове, ползваше моите записки.
— Учили сте в един колеж?
— В щатския „Лонг бийч“ — каза Мезонет. — Учих електроинженерство една година. Уил караше смешна специалност. — Той разклати ръце. — Физическо възпитание.
— Уил има дълга история на депресии, така ли? — попитах аз.
— Древна история.
— Преди смъртта на Антоан ли започна, или след това?
Мезонет завъртя очи към тавана.
— Затруднява ли те този въпрос, Брадли? — попита Майло.
Мезонет се размърда в стола си.
— Бих хапнал нещо. И една кола, с истинска захар, не диетична.
— Първо отговори на въпроса.
Мезонет потърка длани една о друга. Заби ръце в косата си и дръпна толкова силно, че веждите му завибрираха.
— Преди или след това? — настоях аз.
— След това.
— Антоан е останал в съзнанието на Уил. Животът му е станал по-труден.
— Звучите като психиатър.
— Само понякога. Как ти повлия Антоан на тебе?
— На мене ли? Нищо ми няма.
— Но не и на Уил.
Мезонет обхвана тялото си с ръце.
— Студено е тука, можете ли да изключите климатика?
— Какво тормози Уил? — попита Майло. — Направил ли е нещо на Тоан? Двамата ли му направихте нещо?
Мезонет бавно обърна глава. Очите му се напълниха със сълзи.
— Това ли си мислите?
— Господин Мезонет, имам убийство отпреди шестнайсет години, отворено наново, както вие отбелязахте, и двама предполагаеми приятели на жертвата, които се страхуват.
— Предполагаеми ли? Ето ви фактите — ние бяхме най-добри приятели. Най-добри. Нищо не съм направил на Антоан и Уил нищо не е направил на Антоан.
— Антоан е изчезнал просто така?
— Ние не сме виновни. Нито Уил, нито аз.
— Кой тогава?
Мезонет прокара ръце през косата си. По масата се посипа пърхот.
Майло удари по масата достатъчно силно, че да огъне метала.
— Стига глупости! Какво се случи с Антоан?
Истински гняв. Мезонет го парира с дълъг, спокоен поглед.
— Нищо.
Майло скочи на крака. Наведе се над масата и почти я обърна с тежестта си.
— Шестнайсет години, Брадли. Родителите на Антоан живеят с болката от неизвестността. Ти и твоят така наречен приятел сте били на погребението, преструвайки се на съсипани. Шестнайсет шибани години.
Кльощавото тяло на Мезонет започна да трепери.
— Кажи го!
Главата на Мезонет се отпусна.
— Проклетият Уил.
— Уил ли е направил нещо?
— Той ме закле.
— Какво?
— Да мълча. Не защото ние сме направили нещо. Нещо му направиха на него.
Пауза.
— И на мене.
Трийсет и осма глава
Мъжът се казвал Хауърд Ингълс Зинт.
Известен още като Флойд Купър Зинт. Или Зейн Лий Купър. Или Хауърд Купър Сейдър.
Преди шестнайсет години той бил „най-добрият търговец на Западния бряг“ на „Младежи в действие“. Закритата преди повече от десет години фирма се оказа измама, събираща пари за абонаменти, които не се доставят.
Зинт пристигнал в Лос Анджелис през май след кратък престой в Тъксън, и започнал да наема ученици от местните училища. Подбирал предимно деца от малцинствата, използвайки расистката логика, че тъмната кожа означава бедност, а бедността е отлична мотивация. Когато Антоан, Уил и Брадли се срещнали със Зинт, той бил трийсет и пет годишен омайник, описващ сам себе си като „бивше колежанче“, в състояние да продаде всичко.
15
Чл. 459 от Наказателния кодекс на Калифорния регулира незаконното проникване в чужда собственост. — Б.пр.