— Някакви социални контакти?
— Само този човек, за когото разказах на лейтенанта.
— Колко често идваше?
— Може би веднъж месечно, затова предположих, че е синът й. Може да е било и по-често, не държа къщата й постоянно под око.
— Можете ли да ми разкажете нещо друго за него?
— Около четирийсетте, рус, развлечен. Сега като се замислям, никога не съм ги виждал двамата заедно. Той чукаше на вратата и тя го пускаше вътре. Когато си тръгваше, никога не го изпращаше.
— Ходенето затрудняваше ли я?
— Напротив, в цветущо здраве беше.
— Нещо друго можете ли да ми разкажете за русия мъж?
— Доста едър, като казах, че е развлечен, имах предвид, че не обръща внимание на външния си вид.
— Имате ли идея как се казва?
— Никога не съм я чувал да се обръща към него по име. Както ви казах, никога всъщност не съм ги виждал заедно. Не изглеждаше особено щастлив, че е тук, така че може да е имало някакво напрежение между тях. А последния път, когато дойде, някъде преди около месец и половина, остана навън и си говориха с госпожа Манкузи през вратата. Предполагам, че е била тя, защото никой друг не живее там. Не можех да ги чуя, но изглеждаше все едно се карат. След това той направи така.
Като се плесна по бедрото, той сви единия си крак и направи физиономия.
— Беше малко… театрално, нали разбирате? Изглеждаше нелепо, голям човек, който не прилича на гей, да маниерничи по този начин. Видя ми се странно. Особено когато говориш с майка си. Ако това е майка му.
— Смятате, че може да са се карали?
— Вижте, не искам да причинявам проблеми на никого — каза Москоу, — а и не е нещо, в което мога да се закълна. Просто мои впечатления.
— Заради жестовете ли?
— Начинът, по който се държеше… изглеждаше някак…
— Агресивен?
— По-скоро отбранителен — каза Москоу, — все едно госпожа Манкузи му каза нещо, което не искаше да чуе.
Пета глава
— Удар на мафията само защото се казва Манкузи? — попита Майло.
Седяхме в „Могул“, на една крачка от участъка. Собствениците на ресторанта го възприемаха като ротвайлер в човешки облик и с радост му сервираха персонален бюфет. Наблюдавах го как напредва през чиниите агнешко с къри, рак тандури, пикантна бамя, леща и ориз. До лакътя му имаше чайник с карамфилов чай.
След всичката тази кръв по алеята на Ела Манкузи и картината на убийството, която бях нарисувал в ума си, можех само да си налея чаша чай.
— Москоу не го каза изрично, но сигурно го имаше предвид. Възможно е обаче наистина да има нещо. Организацията — знае кога излиза за вестника си, оставя колата да работи, планира пътя за бягство — мирише на професионализъм. Поведението на убиеца също — брутално методичен, тръгва си, без да бърза.
— Злият дядо — рече Майло. — Убива я посред бял ден и му трябват близо три часа да измие колата и да я върне — наричаш това професионализъм? Да не говорим как кара до Бевърли Хилс пред очите на всички?
— Къде е паркингът на фирмата за коли по наем?
— На „Олдън драйв“ близо до „Футхил“.
— Индустриалната зона на Бевърли Хилс — отбелязах аз. — Не е особено оживено в неделя сутрин.
— Но е на пет минути от полицейския участък на Бевърли Хилс.
— Само че черен мерцедес няма да привлече ничие внимание. Нито пък кола, която влиза на паркинга. Има ли кръв в мерцедеса?
— На пръв поглед не. Да видим какво ще каже лабораторията.
— Избърсал е ножа в панталоните си, като е внимавал да не изцапа. Два часа и половина са му били достатъчни да изчисти колата, преди да я върне. Може би има скривалище някъде между местопрестъплението и паркинга.
— Това е половината Уестсайд — каза той. — Струва ми се, че ще вляза в медиите с този случай. Старец изкормвач, едва ли има много такива. — Разчупване на рак, дъвчене, преглъщане. — Нагъл касапин напада посред бял ден.
— Може би според него през деня е по-сигурно, защото нощно време би трябвало да проникне в къщата й. Имала ли е аларма?
— Елементарна. Само на предната и задната врата, без прозорците.
— За възрастен човек катеренето през прозореца може да е проблем — рекох аз. — Решил е, че рано сутринта в неделя повечето хора спят. Става дума за жертва, която едва ли е в състояние да окаже сериозна съпротива, както и за тихо оръжие. Убил я е толкова бързо, че не е имала време дори да извика. Ако Москоу не беше забравил да си вземе приспивателното предишната вечер, цялата работа можеше да остане незабелязана. Някой от другите съседи има ли информация?