Едва на десет хиляди километра, колата й създаваше само проблеми. Първо й се струваше готина, но след това реши, че не е чак толкова, и спря да плаща вноските. Хайде обратно в лизинговата къща. За пореден път.
„Платихме ти първоначалната вноска, Катрина. Трябваше само на петнайсето число всеки месец…“
Къде са проклетите ключове?! Одра кокалчетата си о земята. Един нокът от маникюра й се откърти и й се дорева.
Ето ги!
Пребори се да стане, натисна дистанционното, тръшна се на шофьорското място и запали двигателя. Колата се разтресе, дръпна напред и ето — давай, юначке! — тя се носи в тъмната нощ… а, да, пусни фаровете.
Бавно, с пиянска съсредоточеност тя се престрои, изпусна отбивката, даде назад и влезе. Зави на юг по „Коринт авеню“ и се отправи към „Пико“. Булевардът беше абсолютно празен и тя сви по него. Не успя да вземе завоя, оказа се в насрещното, колата поднесе, тя я овладя и накрая успя да се прибере в платното си.
На „Сепулведа“ се натъкна на червен светофар.
На кръстовището нямаше коли. Нямаше и ченгета.
Тя мина.
Пътуваше на север и се чувстваше свободна, сякаш целият град — целият свят! — беше неин.
Все едно някой беше пуснал атомна бомба и тя беше последният оцелял.
Щеше да е страхотно, можеше да кара до Бевърли Хилс, да мине един милион пъти на червено, да влезе в магазина на „Тифани“ на „Родео драйв“ и да награби всичко, което й хареса.
Планета без хора. Тя се разсмя.
Прекоси „Санта Моника“ и „Уилшър“ и продължи по „Сепулведа“ чак докато стигна до прохода към долината Сан Фернандо. От лявата й страна остана шосе 405 с разпилени по него светлини от колите. От другата страна се издигаха хълмове, преливащи в безлунно небе.
Къщите за безброй милиони долари по хълмовете не светеха, пълни със спящи богати хора. Същите идиоти, с които трябваше да се занимава в „Ла Фам“.
Жени като майка й, които се преструваха, че не се сбръчкват или не надебеляват като свини.
Мислите за работата напрегнаха Кат и тя си пое дълбоко дъх. Това я накара да се оригне силно, тя се разсмя и подкара по-бързо.
С това темпо щеше да прекоси хълма и да се прибере за нула време.
Малката й тъпа дупка във Ван Нуис, но тя разправяше на всички, че е в Шърман Оукс, защото беше на границата, а и на кого ли му пукаше?
Внезапно очите й почнаха да се затварят и тя трябваше да положи усилие, за да се разсъни. Рязко настъпване на газта и колата се втурна напред.
Опъни платната, бейби!
Миг по-късно мустангът се задави, моторът нададе вой и загасна.
Тя успя да извие вдясно и да спре край пътя. Изчака малко и опита отново.
Нищо, само виещ звук.
Още два опита, след това още пет.
По дяволите!
Отне й известно време да намери бутона за лампичката и щом в колата светна, главата я заболя, а пред очите й се разтанцуваха малки жълти светлинки. Когато се разсеяха, погледна индикатора на резервоара.
Празен.
По дяволите, по дяволите, по дяволите! Как можа да се случи, сигурна беше, че…
Гласът на майка й се обади в главата й. Тя запуши уши и се опита да мисли.
Къде е най-близката бензиностанция… на километри оттук няма нито една.
Удари по таблото с такава сила, че ръцете я заболяха. Разрева се, облегна се назад, спря да плаче.
Даде си сметка, че светлината в купето я осветява на показ, и я изгаси.
Сега какво?
Да се обади на „Пътна помощ“! Как не се сети по-рано?
Отне й цяла вечност да намери телефона в чантата си. Още по-дълго рови за клиентелата карта на „Пътна помощ“.
Набирането на безплатния номер се оказа трудна работа, защото дори на светлината на телефона цифрите бяха дребни, а ръцете й трепереха.
Когато операторът отговори, тя издиктува членския си номер. Трябваше да го направи два пъти, защото погледът й беше замъглен и не виждаше кое е 3 и кое е 8.
Операторът я остави на изчакване, след което се включи и каза, че картата й е изтекла.
— Не е възможно — каза Кат.
— Съжалявам, госпожо, но от осемнайсет месеца сте неактивна.
— Мамка му, това е невъзможно…
— Госпожо, съжалявам, но…
— Да бе, сигурно съжалявате…
— Госпожо, няма нужда да…
— Да бе, да — Кат затвори телефона.
Сега какво?
Мислѝ, мислѝ, мислѝ. Добре, план Б — обажда се на Бети, а ако я прекъсва по средата на нещо, толкова по-зле.