— Какво имаш предвид?
— Тая работа с новия катинар. Чудиш се дали не е забравил да го заключи, сутринта е намерил веригата спусната и е купил нов.
— Четеш мисли — казах аз. — Освен това очите му много шареха.
— Направо като пинбол. Може и да е още по-лошо — някой му е платил да остави веригата отключена.
— Или пък убиецът го е взел — рекох аз. — Евтин боклук.
Той хвърли поглед към бараката.
— Човек с миналото на Шакоун има развити инстинкти и не е мотивиран да споделя каквото и да било. Когато се добера по-близо до лошия, мога да се върна с повече аргументи и да му предложа нещо в замяна на помощ и сътрудничество.
„Когато“, а не „ако“.
Хубаво беше, че мисли за бъдещето.
Седма глава
Срещата с родителите на Антоан Бевърли беше на обяд на следващия ден.
Когато отидох до офиса на Майло, на вратата имаше бележка „В стая 6 съм“.
Най-голямата стая, в дъното на коридора. На бравата беше закачен надпис „Разпит. Моля не безпокойте“.
Почуках веднъж и влязох.
Чернокожа двойка на средна възраст седеше срещу Майло. Пред жената имаше снимка на момче и след като ме изгледа, вниманието й се върна върху снимката.
Мъжът до нея носеше строг кафяв костюм, бяла риза и златиста вратовръзка, пристегната със сребърна игла. На ревера му имаше значка с американското знаме. Сивата му коса беше прилепнала, на челото му изтъняваше до кожа. Под тънкия бял мустак усмивката му беше неизменна.
Жената беше с черен костюм. Къдравата й коса беше малко по-тъмна от дрехите й. С нежелание се откъсна от снимката и отпусна ръце на масата.
— Господин и госпожо Бевърли — каза Майло, — това е нашият психолог, доктор Делауер. Докторе, Гордън и Шарна Бевърли.
Гордън Бевърли се надигна леко и пак седна. Жена му каза:
— Приятно ми е, докторе.
Допир на хладна суха кожа. Седнах до Майло.
— Господин и госпожа Бевърли ми донесоха тази снимка на Антоан — каза той.
Разгледах снимката може би по-дълго, отколкото беше необходимо. Усмихнато момче с ясни очи и разстояние между зъбите. Къса коса, синя риза, карирана вратовръзка.
— Докторе, тъкмо обяснявах, че участвате в разследването заради усложненията.
— От самото начало трябваше да има психолог — каза Шарна Бевърли, — защото, ако не беше онзи маниак в Тексас, щеше да е някой друг маниак. Сигурна бях от самото начало, още тогава го казах на другите детективи. — Нокът със сребърен лак докосна крайчеца на снимката. — Толкова време мина. Никой не направи нищо.
— Опитаха се — каза съпругът й, — но нямаше улики.
Погледът на Шарна Бевърли показа, че току-що е изрекъл богохулство. Тя се обърна към мене.
— Дойдох да ви разкажа какъв беше Антоан, за да разберете, че не е избягал.
— Никой не мисли така, госпожо — каза Майло.
— Определено го мислеха преди шестнайсет години. Непрекъснато ми повтаряха, че бил избягал, бил избягал. Антоан обичаше да си прави шеги, но беше добро момче. Другите ни деца бяха в колеж и Антоан искаше същото. Особено се сравняваше с най-големия си брат, Брент. Брент завърши аудиоинженерство и работи в киното. Гордън младши е счетоводител в „Уотър енд Пауър“.
— Антоан искаше да стане лекар — каза Гордън Бевърли.
— Сигурно сте го чували хиляди пъти — каза жена му, — но неизвестността е най-страшна. Докторе, бъдете откровен с мене. От всичко, което знаете за маниаците, каква е вероятността този дявол в Тексас да казва истината?
— Искаше ми се да мога да ви дам категоричен отговор, госпожо Бевърли. Само че няма начин да знаем. Със сигурност си струва да се проучи историята му. Всяка възможност си струва.
— Ето — каза тя. — Всяка възможност. Това казвах и на онези детективи преди шестнайсет години. Те твърдяха, че нищо повече не може да се направи.
Погледнах снимката. Едно момче, застинало във времето.
— Трябваше поне да проявят любезност и да отговорят на обажданията ни — каза Шарна Бевърли.
— В началото отговаряха, след това престанаха — каза Гордън.
— Доста бързо престанаха. — Предизвикваше съпруга си да спорят.
— Наистина съжалявам — каза Майло.
— Няма нужда от съжаления, лейтенант. Дайте да направим нещо сега.
— Да се върнем на това, за което говорехме, госпожо — каза Майло, — как точно започна Антоан работа в списанието?