— Абонаменти за списания — отговори Гордън Бевърли. — Хубав бял квартал, предполагаше се, че е спокоен.
— Не пита какво, пита как — каза жена му. — Антоан я намери в училище. Някой закачил листовка на дъската за обяви точно преди лятната ваканция. Антоан обичаше да работи.
— Антоан имаше амбиции — каза съпругът й. — Казваше, че иска да стане хирург. Обичаше всичко, свързано с науката.
— От листовката излизаше, че са лесни пари — продължи Шарна Бевърли, — списанията сами се продават, просто скачат в ръцете на хората. Казах на Антоан, че това е глупаво, но нищо не можеше да го разубеди. Преписа си номера и отиде на среща в събота. Взе двама приятели със себе си, които също се съгласиха да го правят. Изпратиха ги в Кълвър сити, който в онези дни беше изцяло бял квартал. Работиха пет дни и Антоан продаде най-много абонаменти. Следващия понеделник Антоан не се прибра у дома.
— Антоан или другите момчета имали ли са някакви неприятности в работата? — попитах аз.
— Антоан каза, че няколко души са го наричали с обидни думи и са му затръшвали вратата — каза Шарна.
— Наричали са го „негър“ и други такива работи — добави Гордън.
— Не мога да разбера защо изпращат тези момчета в бели квартали — рече Шарна. — Хората в Креншо също четат списания.
— Предполага се, че е по-сигурно — каза мъжът й.
— Очевидно не е — сопна му се тя.
Той докосна лакътя й. Тя се дръпна. Прокара ръка по снимката.
— Хвърлят тези деца на непознати.
— Детективите преди шестнайсет години претърсиха ли квартала, който обикаляше Антоан? — попита Майло.
— Твърдяха, че са говорили с всички — каза Шарна. — Ако не бяха, щяха ли да си признаят?
Тя скръсти ръце на гърдите си.
— Как се казваше фирмата, която нае Антоан? — попита Майло.
— „Младежи в действие“ — отвърна Шарна. — Затвориха, след като Антоан изчезна. Поне в Ел Ей.
— Заради изчезването на Антоан ли?
— След Антоан училищата не им позволяваха да се рекламират. Отидох в библиотеката, потърсих ги в компютъра, но не намерих нищо за тях. Направих го вчера, когато разбрах, че ще идваме тук. Единственият човек, когото си спомням, е някой си господин Зинт, обади ми се да каже колко съжалява. Звучеше, сякаш се притесняваше, че ще го съдим. Не знаеше нищо, което да помогне.
— Антоан е работил с двама приятели — казах аз.
— Уил и Брадли — рече тя. — Уилсън Гуд и Брадли Мезонет. Приятели от детската градина. Носеха ковчега и плакаха като деца. Казаха, че Антоан е продавал най-много. — Крива усмивка. — Антоан можеше да те убеди във всичко.
Майло си записа имената.
Шарна Бевърли взе снимката и я притисна към гърдите си. Пръстите й покриха горната половина от лицето на Антоан. От вечната му усмивка очите ми засмъдяха.
— Брад или Уил споделиха ли за нещо необичайно през тези пет дни? — попитах аз.
— Не, макар че ги попитах — каза тя. — Микробусът ги оставял един по един в Кълвър сити. Антоан слизал първи и трябвало да го вземат последен. Когато дошло времето, него го нямало. Микробусът чакал един час, след това тръгнал да обикаля в търсене на Антоан. После господин Зинт върнал Брадли и Уил в училището, откъдето винаги ги взимал. След това се обадил на полицията. Брадли и Уил бяха потресени. Особено Брадли. Той вече беше виждал стрелба от кола.
— Не в нашия квартал — каза Гордън. — Бил е на гости на братовчед си в Комптън.
— Ако бях аз — каза Шарна, — щях да отида право в Тексас, да хвана този дявол с нагорещени клещи и да му закача един от онези детектори на лъжата с ток, които използват за Ал Кайда в Гуантанамо. Това щеше бързо да реши всичко.
Тя хвърли гневен поглед на мъжа си.
Той попипа значката на ревера си.
— Лейтенант — рече тя, — вие имате ли някаква идея за историята, която разказва този дявол?
— Искаше ми се да имам, госпожо Бевърли — отвърна Майло. — Тъжната истина е, че тези нещастници лъжат със същата лекота, с която дишат, и са готови на всичко да отърват смъртната присъда.
— Тогава какъв е планът?
— Може да ви разочаровам, госпожо, но наистина смятам да започна отначало. Доколкото разбирам, Брадли Мезонет и Уил Гуд са били близки с Антоан и последни са го видели, затова нека да започнем с тях. Имате ли представа къде мога да ги намеря?
— Няма ли ги в досието?