— Досието, госпожо, е доста непълно.
— Хм. Ами Уил е треньор по футбол в едно католическо училище, но не знам кое.
— „Сейнт Ксавиер“ — каза Гордън.
Тя го погледна.
— Пишеше го в „Сентинел“, Шар. Преди няколко години работеше в Ривърсайд, но се премести тук. Обадих му се да го питам дали си спомня нещо повече за Антоан. Каза, че не.
— Я гледай ти — каза тя. — И какво още не си ми казал?
— Няма смисъл да ти казвам, ако няма какво.
— Брадли Мезонет не излезе човек — каза Шарна Бевърли. — Чувам, че прекарвал повечето време в затвора. Никога не е имал добро семейство.
— В нашето семейство сме много близки — рече Гордън. — Когато Антоан се прибра, развълнуван от многото пари, които щеше да изкара, бях щастлив заради него.
Шарна добави:
— Списанията сами се продават, хората обичат списанията повече от живота си. Казах му: „Антоан, онова, което звучи твърде добре, за да е истина, обикновено не е“. Казах му, че искам да се срещна с хората, които организират тази работа, за да съм сигурна, че не го използват. Антоан изпадна в истерия, затръшка се, започна да ме умолява и увещава: „Повярвай ми, мамо. Не ме излагай, мамо, на никой друг родителите не си пъхат носа“. „Ако всички други са глупави — казах, — и аз ли трябва да бъда?“ Антоан продължи да ме моли, пусна неговата си усмивка.
Тя хвърли бегъл поглед към снимката. Прехапа устни.
— Казах му на Антоан: „Това е проблемът в наши дни — никой не си дава труд“. Но момчето продължи да ме работи, каза, че, ако се появя, Уил, Брад и всички други ще му се подиграват цяло лято. След това ми показа бележника си, само шестици и петици, отлично поведение. Твърдеше, че това показва колко е умен и че на него може да се разчита.
Тя се отпусна в стола си.
— И аз се предадох. Най-голямата ми грешка, за която плащам вече шестнайсет години.
Гордън рече:
— Скъпа, казвам ти, няма смисъл да…
Очите й блеснаха гневно.
— Ти непрекъснато ми казваш. — Тя стана, отиде до вратата и внимателно я затвори след себе си.
Това издаде повече ярост, отколкото ако я беше затръшнала.
— Съжалявам — каза Гордън Бевърли.
— Няма за какво да съжалявате, сър — отвърна Майло.
— Тя е добра съпруга и майка. Не заслужава това, което й се случи.
— Което се случи и на двама ви.
Лицето на Гордън Бевърли трепна.
— Може би за една майка е по-страшно.
— Е, това беше забавно — каза Майло, когато останахме сами в офиса. — Сега имам малки кукички, закачени за сърцето ми, и разни порядъчни хора ги подръпват. Време е да проверим тези „Младежи в действие“ заради малкия шанс все още да работят и госпожа Бевърли да ги е пропуснала.
Не беше. Наложи му се да търси приятелите на Антоан.
Името на Уилсън Гуд излезе няколко пъти във връзка с колежански футболни мачове в гимназията „Сейнт Ксавиер“ в Южен Ел Ей. Освен треньор Гуд беше шеф на катедрата по физическо възпитание.
Досието на Брадли Мезонет беше дълго. Над дузина присъди за наркотици плюс неизбежните кражби, които съпътстват живота на наркомана.
Последната подписка на Мезонет беше от преди единайсет месеца. Адресът му беше в едно общежитие, финансирано от правителството. Майло се обади на наблюдаващия офицер, включи му се гласова поща и остави съобщение.
Извади една пура от джобчето на ризата, махна целофана и навлажни върха, но не я запали.
— Сещаш ли се за още нещо, което трябва да направя?
— Защо от Тексас просто не изпратят Джаксън тук и не го накарат да посочи гробовете?
— Защото има голяма опасност да избяга — опитвал е четири пъти, почти е успял веднъж и е ранил един пазач при опита. Въобще няма да го пуснат, освен ако някое управление не излезе със сериозно потвърждение. Досега три от твърденията на Джаксън са се оказали лъжливи — престъпления, за които той не е знаел, че вече са разкрити. Мръсникът вероятно рови в интернет за страхотии, които може да свие. За съжаление още не можем да го изключим напълно, защото залогът е много висок. Ако можех да открия проклетото досие на Антоан, сигурно щеше да ми подскаже нещо.
— Къде са детективите, работили първоначално по случая?
— Единият е мъртъв, другият живее някъде в Айдахо. Поне там отива пенсията му. Само че не отговаря на обажданията ми. Междувременно се появява Ела Манкузи, чийто труп още не е изстинал. Защо ми се струва, че ще разбия сърцата на семейство Бевърли?