— Кога го видяхте за последен път?
— Трябва да е било на Деня на благодарността преди четири години. Брат ми организираше семейна сбирка и Тони се появи с Ела. Изглеждаше, сякаш не си пере редовно дрехите. Беше доста напълнял. Може да беше ял преди това, защото не хапна много на масата у Лен. Стана преди десерта, отиде в банята, върна се и каза, че е извикал такси и ще го чака отвън. Ела толкова се засрами. Престорихме се, че нищо не се е случило, и продължихме да вечеряме.
— Някаква причина да си тръгне по-рано?
— Там е работата, нямаше нито конфликт, нито нещо подобно. Просто — бам! — става и го заявява. Като че ли нещо го беше ядосало, но да ме убиете, не мога да ви кажа какво.
— Тони избухлив ли беше? — попита Майло.
Хохсвелдер се почеса по главата.
— Не точно, не бих казал, не. Тъкмо обратното, винаги е бил някак свит. Никой не го разбира.
— Заради женствеността му и всичко останало ли?
— Да, въобще заради странностите му — става преди десерта, без предупреждение, и си тръгва. Винаги е затворен. Баща му беше същият, но Тони старши поне идваше на семейните сбирки и се преструваше на общителен. Въпреки че, честно казано, повечето време стоеше отвън и пушеше — голям пушач, това му докара и инфаркта. Работеше в една млечна компания, те снабдяваха студиата и Тони уреди работа на Тони младши в едно от тях. Мисля, че беше „Парамаунт“. Портиерска работа, общо взето, местеше разни неща насам-натам, обаче плащат добре, защото профсъюзите много ги притискат. Тони младши щеше да е осигурен финансово, но заяви, че си е повредил кръста, напусна и оттогава нищо не прави.
— Заявил?
— Сигурен съм, че го е наболявало. Всички сме така.
— Да поговорим за зависимостта му от наркотиците.
— Знам само това, което са ми казвали децата.
— Вашите деца ли?
— Моите и на брат ми Лен. Не че Тони е бил тема на разговор, просто стана дума. В нашето семейство говорим за всичко.
— Какво е използвал Тони според братовчедите му?
— Нищо конкретно. По-скоро разказваха, че Тони бил надрусан през цялото време и затова се провалял в училище. Което не е било лесно за Ела, сигурен съм. Образованието беше важно за нея.
— Споменавала ли е някога, че е разочарована?
— Ела не споделяше чувствата си. Но всички усещахме, че Тони е голямо разочарование за нея. Освен това мисля, че играеше хазарт. Всъщност сигурен съм. Синът ми Арнолд го е виждал веднъж в едно от индианските казина край Палм Спрингс. Арнолд бил на почивка със семейството и двамата с Рита — жената на Арнолд — играели на ротативките, ей така само, те не са комарджии. Когато отишли да вземат децата от детския кът, Арнолд забелязал Тони на масата за блекджек. Арнолд щял да му се обади, макар че не са близки с Тони, просто от любезност. Но в този момент Тони заложил, загубил всичките си пари и си тръгнал от масата, псувайки. Арнолд решил, че не е подходящ момент за приятелски чувства.
— Имате ли други примери за хазартните увлечения на Тони?
— Не, но Арнолд каза, че начинът, по който Тони седял — превит, криейки картите си — издавал, че не му е за първи път.
— Наркотици и хазарт — рече Майло. — Нещо друго?
— И гей — напомни му Хохсвелдер. — Но не го обвинявам, просто предавам информация. Не искам да оставате с впечатлението, че имам нещо против Тони. Нямам нищо, просто го съжалявам. Честно казано, едва ли е било лесно да се живее с Тони старши. Той беше избухлив, гореща италианска кръв. Но след случилото се с Ела… просто си помислих, че трябва да поговоря с вас.
— Да допуснем на теория, господин Хохсвелдер — каза Майло, — че Тони наистина е свързан с убийството на Ела. Какъв мотив би имал според вас?
— О, не, лейтенант, не бих отишъл толкова далеч.
— Теоретично — каза Майло. — Само между нас, тук, без да записваме нищо.
Хохсвелдер задъвка долната си устна.
— Доколкото познавам Ела, сигурно е оставила всичко на Тони. Няма причина да не го направи, той беше единственото й дете. Въпреки че според мене да даваш пари на някого, който не работи, е все едно да ги хвърляш в клозета.
— Не вярвате в травмата на Тони?
— Кой знае? — рече Хохсвелдер. — Божа работа.