— Как бихте описали отношенията между Тони и майка му?
— Както казах, Ела не говореше много за личния си живот.
— Да сте забелязвали някаква неприязън помежду им?
— Не, не бих казал. Освен онзи случай на Деня на благодарността.
— Ела ядоса ли му се?
— И двамата изглеждаха напрегнати, когато дойдоха. Ела беше с някаква застинала усмивка, все едно се преструва, че е щастлива.
— Ами Тони?
— Далече в неговия си свят.
— Някаква идея какво може да е породило напрежението?
— Абсолютно никаква.
— Да сменим темата за момент — каза Майло. — Кои бяха приятелите на Ела?
— Никога не съм виждал да има приятели — рече Хохсвелдер. — Тя и Тони старши си живееха само двамата. Всяка година я канехме на Коледа, казвахме й да вземе и Тони младши. Всяка година тя идваше с голяма кошница с подаръци. Тони не е идвал нито веднъж. Честно казано, дори не бяхме сигурни дали му казва.
— Защо да не му казва?
— Знаеше, че е антисоциален. А и след онази сцена на Деня на благодарността може да се е чувствала неудобно.
— Ставането преди десерта?
Хохсвелдер нагласи една крушка.
— Повярвайте ми, лейтенант, нашите десерти си струват чакането. Жена ми ги приготвя, а също и жената на брат ми. Тази година имахме шест вида сладкиши плюс пудинг и компот. От начина, по който Тони погледна това, което момичетата бяха сложили на масата, човек ще си помисли, че му сервираме боклуци.
Осма глава
Напуснахме магазина за осветителни тела и се озовахме навън в топлата вечер.
— Това място е като Дантевия ад — рече Майло. — Симпатичен човечец, а?
— Изобщо нищо лошо не искаше да каже за Тони.
Качихме се в колата и той подкара.
— Сплотена фамилия освен в случаите, когато не е. Някакви идеи за това, което ни разказа?
— Интересно е описанието му на семейство Манкузи. Асоциален баща с избухлив характер, изолирано семейство. Насилниците умеят да налагат волята си, така че Тони може да е имал трудно детство.
— Намираш това за основание младши да намрази мама до такава степен, че да я изкорми?
— Насилваните деца могат да отхвърлят родителя, който не ги е спасил. Москоу твърди, че Ела никога не е изпращала Тони, след като й е гостувал, така че явно е имало проблеми.
— Става от мястото си заради вестника, но заради него — не.
— И тъкмо в такъв момент й се е случило — казах аз. — Интересно.
— Не е ли малко пресилено?
— Може би не. Чрез символиката можем да стигнем до много тъмни места.
— Първичният гняв и хроничната болка едва ли допринасят за доброто настроение на Тони?
— Докато Ела му е помагала финансово, той е бил в състояние да контролира чувствата си — казах аз. — Щом спира кранчето, той го възприема като поредното изоставяне. Отива при нея, моли я, тя не се съгласява. Той спори. Тя се ядосва. Ако наистина си е изпуснала нервите, заплашила е да промени завещанието и да остави всичко на Армията на спасението, това може да е преляло чашата.
— Казала е на Бароун, че не иска копие от завещанието в дома си. Може би, за да го скрие от Тони.
— Милион и триста за тази къща — рекох аз. — Доста голямо изкушение. Ако има проблеми с хазарта, може и да познава хора, които да свършат работата.
Той покара малко в мълчание.
— Логичен сценарий, но Хохсвелдер описа Тони като заклет комарджия на основанието на косвен разказ за единствен случай. А той не харесва Тони, така че всичко, което казва, е съмнително.
Една пряка по-нататък.
— Мърляв дебелак, който не е дизайнер, цветар или хореограф, да е гей? Няма начин.
— Мислиш ли, че сексуалната му ориентация има значение? — засмях се аз.
— Ти не мислиш ли?
— Какво искаш да кажеш?
— Още едно нещо, което мама не одобрява — каза той. — Родителите могат да са много придирчиви на тази тема.
Обратно в участъка, той провери цивилния полицай, който следеше Тони Манкузи. Обектът излязъл от апартамента си веднъж да си купи бурито и сода от сергия на „Сънсет“, близо до Хилхърст. Не е далече, за да се отиде пеша, но Манкузи се качил на колата си, която използвал като трапезария, хранейки се на паркинга.
— Полицай Руис отбеляза, че обектът изхвърлил отпадъците от прозореца на колата право на земята вместо в кошчето на три метра от него. Полицай Руис започнал да си записва нарушенията на обекта. Когато обясних на полицай Руис, че замърсяването на частна собственост е невъзпитано, но не подсъдно, той беше видимо разочарован.