— Какво да ви каже?
— Че се е държала по начин, който не одобрявам. Прави го само за да ме дразни. Изключение са случаите, когато забравя да си вземе достатъчно пари и ми се обажда отчаяна. Тогава е като предаване по „Дискавъри“. Разказва ми за места, музеи, необикновени стари църкви.
Тя дръпна жадно от цигарата си.
— Обичам дъщеря си, лейтенант, но понякога е непоносима.
— Кога за последен път я видяхте?
Колебание.
— Преди около месец горе-долу. Не сме се карали или нещо такова. Но Катрина си беше втълпила, че трябва да е независима. Иначе казано, никакви контакти с мама, докато финансите не го наложат. Нямаше и да разбера, че е изчезнала, ако приятелката й не се беше обадила да пита дали Катрина е при мене.
— Коя приятелка?
— Едно момиче на име Бет Холоуей. Не съм я виждала. Била е с Катрина в онзи клуб, разделили са се и оттогава не е чувала Катрина.
Той прочете адреса във Ван Нуис от шофьорската книжка на Катрина Шонски.
— Актуален ли е този адрес, госпожо?
— Да.
— Катрина сама ли живее?
— Да, в една дупка.
— Има ли мъже в живота й в момента?
— Не, доколкото знам — каза Моника Хеджис.
Гласът й заглъхна в края на изречението, сякаш не беше сигурна в собствените си думи.
— Откога живее на този адрес?
— От петнайсет месеца.
Тя загаси цигарата си, наблюдавайки изтъняващата струйка дим.
— Що се отнася до пазенето на…
— Държеше ме настрана от личния си живот.
— Не се обиждайте, госпожо, но мислите ли, че е криела нещо?
— Възможно е, лейтенант. Ако ходеше с някоя важна клечка, не се съмнявам, че щеше да се похвали само за да ми покаже, че греша.
— За какво да грешите?
— Тя е страхотно момиче, непрекъснато й повтарям, че трябва да се издигне, да се движи в друга среда. Ройъл и аз сме членове на „Ривиера кънтри клъб“. Постоянно се събираме. Когато се обадя на Катрина да й кажа за някое събитие, тя първо ми се смее, а след това изпада в лошо настроение.
— Предпочита да прави нещата по свой си начин, така ли?
Очите й се стрелнаха към вратата.
— Сигурна съм, че ще й свършат парите и ще се появи всеки момент.
— Имате ли скорошна нейна снимка, която можем да вземем?
Тя се пресегна за нова цигара, прекоси дневната и зави зад ъгъла. Оттам се чуха приглушени гласове. Тонът им предполагаше напрежение.
Върна се сама, със загаснала цигара в едната ръка и снимка осем на дванайсет в другата.
— Тази е от преди четири години, но Катрина не е остаряла видимо. — Тя докосна бузата си. — Добри гени. От сватбата на една братовчедка е. Катрина беше шаферка. След като дълго мрънка за роклята.
Хубаво момиче със сърцевидно лице, облечено в рокля с буфан ръкави от сатен с цвета на мъртва плът. Ръкавите не й бяха по мярка и стояха твърде високо на гладките й ръце. Висок квадратен корсаж пазеше обещанието да не разкрива нищо. Светлата коса на Катрина Шонски беше вдигната и украсена с къдрави кичури, които приличаха на месингови наденички. Устните й оформяха нещо като усмивка, но лицето й излъчваше презрение.
— Значи — каза Майло — вие сте сигурна, че тя е заминала на едно от своите пътешествия, но за всеки случай сте я обявили за изчезнала.
— Знам, че не е заминала далече, защото не е взела паспорта си.
— Ходили сте в апартамента й?
— Разбрах се със собственика и претърсих всичко. Пооправих го, докато бях там, защото определено имаше нужда. Паспортът й беше в чекмеджето на тоалетката. Ако си е взела някакви дрехи, то те не са много, лейтенант. Само че Катрина е в състояние да замине само с чантата си и една кредитна карта.
— Вашият подпис необходим ли е за кредитната й карта?
— Не. Стига толкова, Катрина злоупотреби с кредитния ми лимит. Вече има „Виза“ с лимит от хиляда долара на месец и следва да си плаща сама сметките. Трябва да призная, че през повечето време го прави.
Тя сплете пръсти.
— Без паспорт, без дрехи — каза Майло. — Не звучи много като ваканция.
— На някои от местата, на които ходи — каза Моника Хеджис, — са достатъчни само бикини и чаша вино. Възможно е да е използвала и отстъпката си на служител, за да си попълни гардероба.
— С мода ли се занимава?
— Продава дрехи в бутик „Ла Фам“ в Брентуд. Натруфени и прекалено скъпи, ако питате мене. Казах й, че сигурно мога да я уредя в „Харари“ или в някой от магазините на „Родео драйв“ с помощта на Ройъл. Той се занимаваше с производство на дрехи. Имаше голяма фирма, която работеше за някои от големите имена в модата.