Поигра си с незапалената цигара и се пресегна за бяла запалка от оникс. Майло я достигна първи.
— Работата на Катрина — каза тя между дръпванията — е загубена. Като всяка друга работа, с която се е захващала. Ако питате мене, дълбоко в себе си тя е убедена, че не заслужава нищо по-добро, защото няма образование. Напусна училище, успя някак да се дипломира, изкара един семестър в колежа „Санта Моника“. Планът беше да го завърши за две години и да се премести в Калифорнийския университет. Вместо това тя напусна и започна да продава обувки във „Фред Сегал“. Уволниха я за слаба трудова дисциплина. Казах й да си направи лимонада от лимоните, които й поднася животът, и да се върне в „Санта Моника“, трябваше й само още година и половина. Но не би.
— Изглежда, Катрина си пада малко бунтар — казах аз.
— Малко ли? — Дрезгав смях. — Господа, много обичам дъщеря си, но съм сигурна, че да ми се опъва, за нея е ключът към нейната идентичност. Винаги е била трудно дете. Със силни колики — сладка като бонбон, но ревеше по двайсет и четири часа на ден. Когато това отмина, проходи рано и започна да се пъха навсякъде. Винаги е мразела училището. Въпреки че беше умна. Можеше да пее, но не ходеше на хор. Има хубаво тяло, можеше да стане мажоретка. — Тя въздъхна. — Може би един ден ще поумнее.
— Да се върнем на онази нощ — каза Майло. — Катрина отива в клуб с две приятелки. Бет Холоуей и…
— Риана някоя си…
— В кой клуб са отишли?
— Някаква дупка в Западен Ел Ей, по-скоро обор, отколкото сносен нощен клуб.
— Бяхте ли там?
— Ходих вчера и говорих с някакви ужасни мъже — фейс контрол. Грозна индустриална зона край „Пико“… в една от страничните улици. Говорих и с управителя. Никой не ми помогна. Казаха, че е било претъпкано, не си спомнят Катрина или някой друг конкретно и нямат охранителни камери. Това не е ли глупаво, лейтенант?
— Как се казва клубът?
— „Запали ме“.
— Като песента.
— Моля?
— Имате ли телефоните на Бет и Риана?
— Не, но мога да ви кажа къде да ги намерите. Бет каза, че продава бижута някъде близо до „Ла Фам“, а Риана работи на щанда за козметика в „Барнис“.
— Знаете ли как се казва бижутерският магазин?
— Някъде близо до работата на Катрина… „Сан Висенте“ край Барингтън. Ако не беше Катрина, щях да се притесня. Дори и така съм леко нервна. Какво ще направите за мене, лейтенант?
— Колко най-дълго е отсъствала? — попита Майло.
— Десет дни. Хаваи — обиколила всички острови, не се обади нито веднъж, върна се с най-тъмния тен, който съм виждала, ще кажете, че е мексиканка или нещо подобно. Веднъж изкара девет дни в Косумел, някаква специална оферта.
— Значи това е обичайно поведение?
— Означава ли това, че няма да предприемете нищо?
— Не, ще разгледам случая, госпожо. Бет Холоуей каза ли ви как се е разделила Катрина с приятелките си?
— Каза ми, след като два пъти я попитах. Уговорката била Риана да кара, но отишли с колата на Катрина, защото нейната се повредила. Риана и Бет се запознали с двама мъже и попитали Катрина дали може да си тръгнат отделно. Твърдят, че Катрина нямала нищо против. Тогава я видели за последно.
— Мислите ли, че Катрина може да не е била съгласна с промяната в плана?
— Дъщеря ми не приема лесно разочарованията, лейтенант. Учителите й го наричаха „нисък праг на раздразнителност“. Притеснявам се, че е решила да им го върне, като и тя си намери мъж. След това изчезва господ знае къде.
— Без паспорта си.
— Ако търсите забавления, можете да ги намерите навсякъде — каза Моника Хеджис.
Отпусна се за момент, сякаш си припомняше нещо.
— Ако Риана е карала — каза Майло, — това означава, че Катрина е пила вечерта.
— А Катрина обича коктейли „Лонг Айлънд“. Което е някаква измислица, бълвоч, който само един господ знае какво причинява на мозъка ти. Непрекъснато й повтарям да се придържа към класиката, тя не ти размътва съзнанието. Мартини или „Манхатън“, никога с лед. Така знаеш колко изпиваш. Само че я се опитайте да го обясните на Катрина. За нея всичко с плодов ликьор и концентрат е мартини.