Той се затътри към подземния паркинг.
— Момичето на Шонски липсва от една седмица — рече Майло, — милата му майчица си мисли, че й играе номера, и иска да й стана личен съгледвач.
— Или пък е изпаднала в дълбоко отрицание.
— Каза, че е нервна, но аз долових само гняв.
— Гневът може да прикрива тревога — казах аз.
Той погледна „Таймекс“-а си.
— Къде я е паркирал, в Чула Виста ли?… Първо Тони, майка му и Хохсвелдер, после тази хармонична двойка. Останаха ли някакви щастливи семейства?
— С работа като нашата едва ли ще попаднем на такива.
— Е, какво мислиш за изчезналото момиче? С нейните импулсивни забягвания колко сериозно да я взема?
— Нулева положителна — казах аз. — Също като в бентлито.
— Не чу ли мама? Това е най-често срещаният тип. Все едно е на състезание. И аз да бях израснал с такава, и аз щях да искам да избягам.
— Подобно съперничество може да направи Катрина уязвима.
— Към какво?
— Дрънкулки. Мама се жени за богат чичко, а Катрина е на нископлатена работа. Ако си е тръгнала подпийнала от клуба, чувствайки се изоставена от приятелките си, минаващата наблизо кола за двеста хиляди долара ще й се стори като паднала от небето. Ето как ще си върне на мама.
— Ако са я забърсали, не вярвам да е станало в „Запали ме“. Бях там миналата година по лъжлива следа за наркоманско убийство. Найлоновите ризи на мъжката половина, количеството гел за коса и танцовите им движения бяха по-зле и от моите. Ако някой се появи с бентлито на Хюбъл, фейс контролът и другите щяха да забележат, а докато стигне до дансинга, петдесет жени щяха да му се нахвърлят.
Той се обади в клуба, поиска да говори с управителя, погледна пак часовника си и се намръщи. Свързаха го. Последва кратък разговор.
— Човекът се изсмя, попита какво си мислим, да не е имението на Хю Хефнър? Каза, че нищо особено не се е случило в клуба онази вечер, вече го бил казал на „любопитната майка“.
— Ако Катрина се е притеснявала, че приятелките й ще я изоставят, можела е да отиде в друг клуб и да си направи вечерта. Или пък е тръгнала да се прибира пияна у дома и колата й се е повредила. Току-що чухме, че е импулсивна. Освен това е спряла да плаща и вноските за мустанга. И двете предполагат слаба поддръжка. Може да й е свършил бензинът и да е заседнала някъде.
— Пияно момиче, само през нощта. Чичко Паричко минава и я качва. Или пък е на Хаваите.
— Държала е личния си живот в тайна от майка си — казах аз, — но приятелката й се е притеснила достатъчно, за да се обади на мама.
— Ако е закъсала на 405, макар и късно, някой може и да я е видял.
— С нейните няколко питиета сигурно се е уплашила от магистралата и е избрала заобиколен път.
— Или пък съвсем се е объркала и е тръгнала на юг, Алекс. Което я е отвело на доста гадно място.
— Защо да не тръгнем от най-простото предположение? Когато отивам на север и искам да избегна магистралата, тръгвам през прохода Сепулведа. Късно вечер, след като излезеш на север от „Сънсет“, става бързо и е почти празно. Това обаче означава, че аварията е станала на безлюдно място.
Шум на двигател се понесе от отвора на подземния паркинг. Портиерът изкара един светлосин ягуар, излезе и застана до шофьорската врата.
Майло го доближи.
— Щом настоявате.
— А? — каза портиерът.
— Съгласен съм да ги сменим, ама ако прибавите и каското.
Портиерът зяпна. Майло се приближи на сантиметри от лицето му.
— Къде ми е фордът, приятел?
— Обадиха ми се от един от апартаментите.
Майло извади телефона си.
— Искаш ли и аз да ти се обадя? Дай си номера. И между другото я ми покажи документ за самоличност за официалното полицейско разследване.
Портиерът не отговори.
Майло размаха значката си.
— Докарай го веднага.
— Господин и госпожа Лазаръс слизат след…
— Аз ще ги оправя. Изчезвай.
Портиерът рискува да го погледне. Това, което видя, го накара да се затича.
Майло погледна ягуара.
— Евтини коли, глупости. Ако Катрина е претърпяла авария и някой я е взел, мислиш ли, че господин крадецът на бентлита я е следил?
— Или си е търсел жертва и тя му се е сторила подходяща.
— Сексуален психопат — рече той. — Каква е връзката с Ела Манкузи?
— Тръпката на лова — казах аз.