— Възможно е. Обикновено бих разкарал Катрина като недостойна за времето ми. Но с откраднатите две големи черни коли и кръв в проклетото бентли… — Той поклати глава. — Да опитаме да намерим мустанга.
Възрастна двойка излезе от сградата, видяха го до ягуара и замръзнаха на място.
Той се ухили.
— Добър вечер, господин и госпожо Лазаръс. — Отвори и двете врати с размах и каза: — Желая ви приятно изкарване.
Двойката се приближи нервно до колата. Качиха се и заминаха.
След секунди портиерът изкара форда с рев и го закова на място. Майло хвана ръката му, отвори я и лепна пет долара на дланта му.
— Не е необходимо — каза портиерът.
— Нито пък заслужено. Да си жив и здрав.
Изминахме Сепулведа на север чак до южния край на долината покрай „Вентура булевард“ и продължихме още няколко мили. На север от „Уилшър“ в ниското се простираше равното гробище на ветераните, след това имаше малки фирми и апартаменти. След тях се издигаха хълмовете, осеяни със светлини. Движението не беше много. Нямаше и следа от колата на Катрин Шонски.
Когато се върнахме в града, Майло каза:
— Е, добре. Ако обичах спокойния живот, щях да стана фермер.
— Винаги можем да тръгнем на юг — рекох аз.
— Мексико е на сто и петдесет мили.
Погледнах към хълмовете на изток.
— Там има много улици за обхождане.
— Ама и ти си един смешник — изръмжа той, завивайки на дясно и пресичайки няколко тъмни виещи се пътища.
Един час по-късно.
— Ще накарам един патрул да обиколи пак утре и да опита да намери приятелките на Катрина. Допускам, че ще ни разкажат съвсем различна история. Например как е с някой безделник, когото мамчето не би одобрила. И не споменавай нулева положителна повече, ако обичаш. Не се чувствам популярен.
Светлината обагри в карамелено прозорците на студиото на Робин. Минах покрай езерото и спрях да погледам малките шарани. Светлините на античната желязна пагода стигаха до дъното и рибите се виждаха добре. Вече бяха станали почти десет сантиметра. Скачаха весело в потока, който тръгваше от водопада.
Най-напред ги забелязах, когато току-що се бяха излюпили и бяха колкото ларви. Дузина малки рибешки нишки, плуващи смело сред възрастните по половин метър. Японските шарани ядат яйцата си, но когато малките се излюпят, никога не ги закачат. За разлика от другите риби, те не нападат болните или умиращи пасажи. Може би затова живеят повече от сто години.
Продължих към студиото и почуках на прозореца. Робин вдигна поглед от пейката си и се усмихна. Доближи едно бяло правоъгълно парче алпийски смърч до ухото си и почука. Търсеше тонове, които да й покажат, че дървото става за музикален инструмент. Ако съдех по размера на парчето, за мандолина.
Изражението й, когато го остави настрана, говореше, че не става. Докато вляза, държеше ново парче в ръцете си. Бланш се гушеше в скута й, спокойна както винаги.
— Здрасти — каза Робин.
Бланш ме приветства с булдожо грухтене.
Когато Робин ме целуна, Бланш завъртя глава на една страна, както го правят булдозите, и допря муцуна до ръката ми.
— Русата и червенокосата — казах аз.
— Какъв си късметлия.
Погледнах захвърления смърч.
— Няма ли музика в него?
— Въпреки че той никога няма да долови разликата. — Тя погледна кутията от „ФедЕкс“ в ъгъла. — Открихте ли нещо за бедната старица?
— Работната хипотеза е, че синът й има нещо общо с цялата работа, но нямаме никакви доказателства.
— Син да направи такова нещо на майка си — рече тя. — Не е за вярване.
Пак погледна кутията в ъгъла.
— Нови инструменти? — попитах аз.
— Колекция DVD. От интернет фирмата на бизнесмена. Десет филма на Одри Хепбърн и бележка, че му напомням на нея.
Одри Хепбърн беше метър и седемдесет и пет, като закачалка. Робин е едва един и шейсет, приятно закръглена отвсякъде.
— И двете сте прекрасни.
Тя размърда пръсти, както прави, когато е нервна.
— Държал ли се е неприлично?
— Не съвсем.
— Не съвсем ли?
— Когато го видях на изложението на музикални инструменти, беше малко докачлив, но нищо извън границите на благоприличието.
— Хубаво тогава — казах аз. — Одри Хепбърн има няколко добри филма.