— Ъ-ъ, не, съжалявам.
— И последния път, когато я видяхте, беше?…
— Онази вечер.
— В „Запали ме“.
— Да.
— Разкажете ни за онази вечер.
— Отидохме в клуба, аз карах, не трябваше да пия. Бет се запозна с Шон. Братът на Шон е Мат. Бет искаше да е с Шон, така че аз трябваше да съм с Мат.
— Трябваше?
— Тя ми е приятелка.
— Откъде са Шон и Мат?
— От Торанс — рече тя. — Те са братя. Казаха, че имат фирма за сърфове. Само че нямат нищо. Шон прави сърфове в една фабрика. Мат иска да е актьор. — Тя посочи магазина. — Тук всички са или филмови звезди, или модели.
— И вие ли?
— Не, не, не. Аз искам да работя.
— С какво се занимавахте в Хърватска?
— Учех архитектура.
— Значи вие и Бет сте си тръгнали с Шон и Мат. И отидохте…
— В Торанс. — Още едно изплезване. — Взех такси до вкъщи, толкова пари дадох.
— По кое време беше това?
— Четири сутринта.
— А Бет?
— Тя остана — каза Риана. — Повечето време е там сега.
— С Шон ли?
— Да.
— Истинска любов — каза Майло.
— Американска любов.
— Как се почувства Катрина с новия план?
— Не се развика.
— Но не беше доволна.
— И аз не бях доволна. Но тя беше по-недоволна.
— Как изрази недоволството си?
— Моля?
— Какво каза тя, Риана?
— Нищо. Обърна се и си тръгна.
— Къде отиде?
— В купона.
— На дансинга ли?
— Да.
— Забелязахте ли я да танцува конкретно с някого?
— Не видях.
— По някое време онази вечер да се е съсредоточила върху някого конкретно?
— Не видях, не.
— Никого, през цялата вечер?
— Пълно беше — каза Риана. — Бях заета.
— С Мат?
— С Мат тук, тук, тук и тук. — Тя направи гримаса и се плесна по врата, рамото, гърдите и задника.
— Голям палавник е този Мат — отбеляза Майло.
— Досадник, да. Мистър Супер сърфист.
— По кое време казахте с Бет на Катрина, че ще си тръгнете с Шон и Мат?
— Честно ли? Не знам.
— Горе-долу?
— Може би в един и половина — два. Искаха да си тръгнат.
— Бет и Шон ли?
— Американска любов — каза тя.
— Какво можете да ни кажете за Катрина — какъв човек е тя?
— Кат, викаме й Кат. След голямата катастрофа вече не е Катрина.
— Не иска да я свързват с ураган?
— След всичките разрушения? — попита Риана Иянович. — Все едно е някакво… име на лошо, диво животно.
— Катрина не е диво момиче, така ли?
— Животно ли? Не.
— Дива ли е по някакъв друг начин?
— Какво имате предвид?
— Обича ли да ходи по купони?
— Много.
— Какво друго обича?
— Дрехи.
— Звучи, сякаш си е намерила идеалната работа.
— Моля?
— Бутикът „Ла Фам“.
— Много е скъп — рече Риана. — Даже и с отстъпката за служители. Подиграва се на дебелите жени с големи размери.
— Катрина не обича клиентите?
— Стари, дебели, богати — изтананика тя. — Може би й напомнят на майка й?
— Виждали ли сте майка й?
— Никога.
— Тя е кльощава.
— Хубаво.
— Как се отнася Катрина към парите?
Объркване в черните очи.
— Парите важни ли са за нея? — поясни Майло.
— За вас не са ли? — попита Риана.
— Имам предвид особено важни. Повече, отколкото за другите хора. Например би ли се впечатлила от мъж с пари?
Риана бавно се усмихна.
— От някой загубеняк ли трябва да се впечатли?
— Излизала ли е някога с някой богаташ?
— Откакто я познавам, не е излизала с никого.
— Колко време е това?
— Два-три месеца.
— Как така няма социален живот?
— Казва, че не може да срещне правилните мъже.
— Ами колите?
— Какво колите?
— Интересува ли се от коли?
— Не особено… Отначало харесваше мустанга си. Купи й го богатият доведен баща.
— Споделяла ли е нещо за него?
Поклащане на глава.
— Богат.
— Защо престана да харесва мустанга?